О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 948
гр. София 17.12.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 15 декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 6286 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение 22.01.2014 г. по в.гр.дело № 164/2013 г. на Монтанския окръжен съд е прекратено производството по делото в частта по искането на И. Г. К. за допълване на решение на М. от 26.09.2013 г. по в.гр.дело № 164/2013 г. относно постройки в дворно място от 950 кв.м., намиращо се в [населено място],[жк], [улица], съставляващо УПИ V-6149 в кв.VI по плана на[жк], поради недопустимост на искането. Със същото определение съдът е прекратил производството в частта по искането на И. Г. К. за тълкуване на решение на М. от 26.09.2013 г. по в.гр.дело № 164/2013 г. и е насрочил съдебно заседание за 24.02.2014 г. от 10.30 часа за разглеждане на молбата по чл.250 ГПК относно описание на процесните имоти съобразно ЗКИР.
Срещу постановеното определение в частта, с която е прекратено производството по искането на И. Г. К. за допълване на решението на Монтанския окръжен съд в срок е подадена частна жалба от ищеца К., чрез адв. С. Х.. По съображения, изложени в частната жалба моли същото да се отмени, като незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което се допълни постановеното въззивно решение в смисъла, посочен от жалбоподателя. Според жалбоподателя изводите на въззивния съд за процесуална недопустимост на молбата за допълване на решението на въззивния съд от 08.01.2014 г., като просрочена са неправилни.
Ответникът по частната жалба Г. А. Г., чрез адв.Р. Б. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че искането за допълване на въззивното решение, направено с допълнителна молба от 08.01.2014 г. и относно други постройки в дворното място на [улица]в [населено място], предмет на предварителния договор е процесуално недопустимо, като заявено след изтичане на едномесечния срок по чл.250 ГПК. Поради това съдът е направил извода, че производството по делото по това искане следва да се прекрати.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в обжалваното определение.
Жалбоподателят –ищец И. Г. К. е подал молба вх. № 3557/32768/01.11.2013 г./л.46,47/, с която е поискал допълване на решение от 26.09.2013 г. по в.гр.дело 164/2013 г. на Монтанския окръжен съд, като в диспозитива относно описанието на недвижимите имоти, за които предварителния договор за продажба е обявен за окончателен – ? ид.част от дворно място, цялото с площ от 950 кв.м., находящо се в [населено място],[жк], [улица], съставляващо УПИ V-6149, кв. 6 по плана на[жк], и ? ид.част от масивна жилищна сграда с площ от 160 кв.м. се посочат и идентификаторите по одобрената Кадастрална карта на [населено място].
С молба вх. № 60/33807/08.01.2014 г. ищецът К. е поискал допълване на постановеното решение, като в същото се посочат и други постройки в дворното място – жилищна сграда от 60 кв.м., гараж от 60 кв.м., както и ? ид.част от сграда със застроена площ от 9 кв.м., ? ид.част от сграда със застроена площ от 2 кв.м., сграда със застроена площ от 13 кв.м. и сграда със застроена площ от 44 кв.м., като се посочат и идентификаторите на постройките съгласно одобрената Кадастрална карта на [населено място].
Съгласно разпоредбите на чл.250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила.
В настоящият случай въззивното решение е връчено на жалбоподателя И. К. на 25.10.2013 г. Молбата за допълване на това решение с вх. № 60/33807/08.01.2014 г., като в същото се посочат и описаните постройки общо 6 на брой е подадена след изтичане на едномесечния срок, предвиден в чл.250 ГПК. Поради това същата е процесуално недопустима и правилно въззивният съд е прекратил производството по същата молба.
Относно допълване на решението на въззивния съд, поискано с молба от 01.11.2013 г. от ищеца същият съд е постановил допълнително решение от 26.03.2014 г. по в.гр.дело № 164/2013 г. от 08.01.2014 г.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на определението на Окръжен съд [населено място] в обжалваната част. Подадената молба за допълване на въззивното решение от 08.01.2014 г. представлява ново искане за допълване на решението, а не допълване и уточнение на вече подадена молба за допълване на въззивното решение от 01.11.2013 г. За това ново искане както се посочи не е спазен едномесечния срок, предвиден в чл.250,ал.1 ГПК и поради това същото е процесуално недопустимо.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение като законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по частната жалба следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение от 22.01.2014 г. по в.гр.дело № 164/2013 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е прекратено производството по делото в частта по искането на И. Г. К. за допълване на решение на Монтанския окръжен съд от 26.09.2013 г. по в.гр.дело № 164/2013 г. относно постройки в дворно място от 950 кв.м., намиращо се в [населено място],[жк], [улица]и съставляващо УПИ V – 6149 в кв.VI по плана на[жк], поради недопустимост на искането.
Осъжда И. Г. К., [населено място],[жк], [улица] да заплати на Г. А. Г., [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Р. Б. сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: