О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 08.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №4364/2013 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба от П. Х. П. от [населено място] против определение №570/19.02.2013 г. по гр.д. №1813/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е оставен без уважение молба, вх.№32679/29.10.2012 г., подадена от частния жалбоподател в настоящото производство за възстановяване на пропуснат срок за внасяне на държавна такса.
Обстоятелствата по делото са следните:
С молба, вх.№32679/29.10.2012 г., П. Х. П. от [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. М. М., е поискал от Варненския окръжен съд, на основание чл.64, ал.2 ГПК да му възстанови пропуснат срок за внасяне на държавна такса, по молба за възстановяване на срок по частна жалба. В молбата пълномощникът на страната твърди, че клиентът му е бил сериозно болен и телефонът му е бил изключен, поради което не е успял да му съобщи своевременно за задължението за заплащане на държавна такса по частната жалба.
С определение №570/19.02.2013 г. по гр.д.№1813/2012 г. Варненският окръжен съд, г.о., е оставил без уважение молбата, като се е мотивирал с това, че не са налице визираните в закона предпоставки за възстановяване на пропуснатия срок за внасяне на държавна такса, а твърденията в молбата по чл.64, ал.2 ГПК, че поради заболяване на П. П., процесуалният му представител не е успал да му съобщи своевременно за задължението за заплащане на държавна такса не са подкрепени от никакви доказателства, обосноваващи извод за наличието на особено непредвидени обстоятелства.
Срещу посоченото определение на Варненския окръжен съд е подадена частна жалба с оплаквания за процесуална незаконосъобразност Твърди се, че за съдебното заседание по молбата не е бил редовно призован, въпреки което ход на делото е даден от съда. Счита, че независимо от разпоредбата на чл.56, ал.2 ГПК ход на делото не е следвало да се даде, тъй като не е бил спазен срокът по чл.56, ал.3 ГПК, поради което не могъл да възразява по нередовното призоваване. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба В. Б. Т. и С. С. Т. не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид изложеното в отговора намира следното:
Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя като краен резултат е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.56, ал.3, във връзка с чл.60, ал.4 ГПК. Съгласно чл.56, ал.3 ГПК “призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието”. Визираната норма е приложима и в хипотезата на чл.142, ал.3 ГПК – в случаите на отлагане на делото. От друга страна съгласно разпоредбата на чл.60, ал.4 ГПК сочи, че“Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица”, т.е. съответният ден на последната седмица съвпада с календарния ден, в който се е състояло съдебното заседание, което е отложено. В процесния случай съдебното заседание се е състояло на 22.01.2013 г./вторник/, а делото е отложено за 29.01.2013 г. – също вторник. Това е последният ден на седмичния срок и в него не следва да се провежда следващото съдебно заседание. Поради това съдът е могъл да насрочи съдебното заседание най-рано за 30.01.2013 г.
Въпреки изложеното частната жалба е неоснователна. Законосъобразно окръжният съд е стигнал до извод, че не са налице визираните в закона предпоставки за възстановяване на пропуснатия срок, тъй като освен изложеното в молбата не са ангажирани доказателства, нито е заявено тяхното ангажиране с оглед разпоредбата на чл.65, ал.1, т.2 и ал.2 ГПК. Това е следвало да бъде извършено още с предявяването на молбата в съда.
Поради това частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №570/19.02.2013 г. по гр.д. №1813/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е оставена без уважение молба, вх.№32679/29.10.2012 г., подадена от П. Х. П. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: