О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1338
София, 27.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5409/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№7620/15.7.2014 г., подадена от адв. М. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба В. А. Д. от [населено място], против въззивно решение №259/30.5.2014 г. по гр.д.№236/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., І-ви граждански състав.
С обжалваното решение е отменено решение №2139/27.12.2013 г. по гр.д.№3485/2013 г. по описа на плевенския районен съд, І—ри граждански състав, в частта, с която на бащата В. Д. е определен режим на свиждане с малолетното дете Н., всяка първа и трета седмица на месеца от понеделник 8.00 часа до неделя 18 ч. с преспиване при бащата, като детето се взема в понеделник сутрин в 8 часа и се води в неделя вечер в 18 часа от и до домът на майката, и е определен нов режим на лични контакти, а именно – всяка първа и трета седмица от петък до неделя с преспиване при бащата от 17 ч. в петък до 19 ч. в неделя, както и да го взема то детската градина, която посещава всяка сряда от 16.30 часа и да го връща при майката в 18.30 часа, както и да го взима по един месец през лятото, когато това не е съвпада с платения годишен отпуск на майката. В останалите обжалвани части първоинстанционното решение е потвърдено.
Въззивната инстанция е постановила горния резултат отчитайки етапа от развитие на детето Н., необходимостта от наличие на контакти между двете деца, и такива с майката и с бащата. Прието, че постановения от първоинстанционния съд разширен режим на контакти между детето и бащата е необоснован фактически и води до отчуждаване между двете деца и с оглед тяхната близка възраст. Отчетена е възрастта на двете деца, необходимостта от полагане на майчини грижи във връзка с това, както и нуждата от поддържане на връзки с бащата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. Задължен ли е съдът на обсъди по отношение и на двамата родители критериите, по които извършва преценката си при предоставяте на родителските права и при решаването на този въпрос следва ли да се преценява съвкупността от всички обстоятелства по делото, а не само отделни такива и могат ли да се предоставят родителските права на родителя, който ограничава личните контакти на детето в другия родител, създава пречки за осъществяването им, допуска в средата, в която отглежда детето да му се упражнява насилие, включително и чрез използване на полиция, за да осъществява принуда върху детето да се връща при нея с оглед постановения режим на лични контакти, против волята на самото дете ?,
2. Кой е най-добрият интерес на детето, съобразно установените по делото релевантни обстоятелства за конкретния случай, които не са прецени или са преценени в нарушение на ППВС №1/1974 г., с оглед неправилно извършената от въззивния съд преценка на възпитателските качества, морален лик, грижи за детето, отношение към детето, неговата привъзраност1, полът е възрастта, социалното обкръжение, жилищно битовите и други материални условия, в резултат на което неправилно родителските права и местоживеенето са определени при майката, а не при бащата ?,
3. Следва ли съдът да постанови акта след като анализира всички доказателства в тяхната съвкупност, в частност може ли при постановяване на решението съдът да не вземе предвид при преценката си и дори да игнорира, родителските качества на страните и заключенията на вещите лица – специалисти в тази област/психолози и педагози/, социалните доклади по делото, а да се осланя само на декларативно заявеното желание на майката да отглежда двете деца заедно ? Следва ли съдът когато не възприема препоръките на социалния доклад или когато го счита за неясен да назначи служебно експертиза и да постанови изслушването на детето и близки на родителите ?,
4. Допустимо ли е при необходимост от специални знания въззивният съд да разреши даден въпрос, който е от значение за решаването на делото, без да преценява събраните по делото социални доклади, без да назначи експертиза, въпреки искането на страните и без да изслуша детето ? Съставлява ли процесуално нарушение неизслушването на детето и назначаването на експертизи ?,
5. Следва ли при неяснота на препоръките и становището на социалния доклад да назначи служебно експертиза по същите въпроси, съответно – служебно да попълни поставените въпроси, или следва да е налице ново оспорване и/или искане от страните за това след като съдът веднъж им е отказал ?,
6. Задължен ли е при преценка за предоставянето на родителските права и режима на лични контакти, да съобрази поведението на родителите и на останалите установени по делото причини, довели до категоричното нежелание на детето да живее в родителя, на когото е било предоставено упражняването на родителските права по привременните мерки ?.
Сочи се противоречие в ППВС №1/1974 г. и с решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Ц. Г. У., посредством процесуалния и представител – адв. П., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид изложеното в отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Всички поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същите са поставени бланкетно без да се обосновава, кой от тях към кой извод да съда се отнася. Независимо от това, с оглед характера и вида на производството, съдът служебно е длъжен да прецени дали постановеният въззивен акт е в интерес на детето. Отговорът на този въпрос е положителен, защото постановеното решението е в съответствие с установените с ППВС №1/1974 г. критерии. Съгласно това постановление за всеки разглеждан случай са от значение съвкупността от установените конкретни по делото обстоятелства. В разглеждания случай – при преценката си съдът е обсъдил всички относими обстоятелства, свързани с възпитателските качества на всеки един от родителите, начина им на живот, продължителността и ефективността на полаганите грижи към детето, изразената готовност да живее с него /не само като заявление, но и като реално предприети действия за това/, обсъдил е с каква помощ разполага всеки един от родителите, съобразил е социалната им среда /включително бит, нрави, условия на живот/, жилищно-битовите условия на всеки един, финансовите възможности, евентуалните опасности и наличието на стресиращи обстоятелства, въз основа на което е направил извода си, че по-подходяща, за да бъдат гарантирани интересите на детето е спокойната, позната и сигурна среда при майката, както и най-същественото връзката между двете родени от страните деца.
Ето защо въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 900 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №259/30.5.2014 г. по гр.д.№236/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., І-ви граждански състав, по касационна жалба, вх.№7620/15.7.2014 г., подадена от адв. М. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба В. А. Д. от [населено място].
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Ц. Г. У., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], №20, вх.Б, ап.8, деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: