О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1179
София, 22.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3655/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1163/15.4.2013 г. от С. п. на Република България – С., против въззивно решение №26/25.02.2013 г. по гр.д.№556/2012 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е отменено решение №454/08.10.2012 г. по гр.д.№714/2012 г. по описа на Видинския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от А. Р. Г. от [населено място] против С. п. на Република България – София, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за сумата 3887,80 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.3.2012 г. до окончателното й изплащане, и искът е уважен. В останалата обжалвана част, по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивната инстанция е приела, че е налице реално съкращаване в щата, като работодателят е бил задължен да извърши подбор по смисъла на чл.329 КТ с лица, заемащи длъжността на ищцата в цялата дирекция в цялата страна, а не избирателно между служителите в изнесени работни места поотделно за всеки град.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя материалноправният въпрос “Дали работодателят е длъжен при съкращаване на щатни бройки в едно обособено структурно звено(дирекция) от едно населено място да извърши подбор по смисъла на чл.329 КТ с другите служители на сходна длъжност не само в конкретното населено място, но с такива от други населени места в страната на същата дирекция?”. Сочи съдебна практика в противоречие в изложеното в обжалваното решение и се мои за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация А. Р. Г. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок. Поставеният въпрос е относим към изводите на Видинския окръжен съд, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На касационния жалбоподател следва да укаже да представи в седмичен срок документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 158 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1 и чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение въззивно решение №26/25.02.2013 г. по гр.д.№556/2012 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к., по подадената от С. п. на Република България – С., касационна жалба, вх.№1163/15.4.2013 г.
УКАЗВА на касационния жалбоподател да представи в седмичен срок от получаване на настоящото определение платежен документ за внесена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 158/сто петдесет и осем/ лева, като в противен случай делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване, след внасяне на държавната такса.
При невнасяне на държавната такса в срок делото да се докладва на докладчика за прекратяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: