О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр. София 25.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 513/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. М. Д., подадена чрез адв. К. К., против определение № 20825/04.10.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 5841/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 5024136/13.02.2018 г., подадена от М. М. Д. срещу разпореждане № 322965/25.01.2018 г. по гр.д. № 76297/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което е върната като недопустима частна жалба с вх. № 157790/23.11.2017 г. срещу постановеното определение от 02.11.2017 г. за изменение на привременни мерки по реда на чл. 323, ал. 3 ГПК.
Жалбоподателката навежда оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното определение и иска неговата отмяна.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата – Е. Д., подаден чрез адв. С. В., в който се съдържа становище за процесуална недопустимост на подадената жалба, поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество атакуваната жалба е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид наведените оплакванията, намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Д. срещу М. М. Д., по която е образувано гр.д. № 76297/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с предмет иск за развод на основание чл. 49, ал. 1 СК поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 27.06.2017 г., СРС е определил по реда на чл.. 323 ГПК привременни мерки относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на роденото от брака дете С. Е. Д.. С молба от 23.10.2017 г. ищецът е поискал изменение на привременните мерки и съдът се е произнесъл с определение от 02.11.2017 г. Срещу определението на първоинстанционният съд е постъпила частна жалба с вх. № 157790/23.11.2017 г.Съгласно чл. 127, ал. 3 СК по искане на родител съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд. В този смисъл е и процесуалната разпоредба на чл. 323, ал. 3 ГПК, съгласно която определението за определяне на привременни мерки не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд. Ето защо с разпореждане № 322965/25.01.2018 г., постановено по гр.д. №76297/2018 г. по описа на СРС, същата е върната като процесуално недопустима.
С атакуваното в настоящото производство определение № 20285/04.10.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 5841/2018 г. по описа на СГС, въззивният съд е оставил без уважение подадената частна с вх. № 5024136/13.02.2018 г. против разпореждане № 322965/25.01.2018 г. по гр.д. № 76297/2016 г. по описа на СРС, III г.о.
Съгласно чл. 2 ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за съдействие на лични и имуществени права, но само доколкото е налице процесуален ред за това. Разпоредбите на съдопроизводствения закон са императивни и съдът и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с тях. В случая липса процесуален ред за разглеждане на подадената от М. М. Д. частна касационна жалба. В чл. 274, ал. 3 ГПК е предвидено, че на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат oпределенията на въззивните съдилища, с които се оставят без разглеждане жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Атакуваното определение на въззивния съд не попада в нито една от двете хипотези. Разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на частната жалба срещу определението за постановяване на привременни мерки няма преграждащ характер с оглед законоустановената възможност за всяка страна във всеки един момент от производството да поиска нова промяна на определените от съда привременни мерки /в този смисъл определение № 417/01.07.2013 г. по гр.д. № 3986/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 552/14.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6557 /2013 г. по описа на ВКС, III г.о. определение № 413 от 29.06.2011 г. по гр.д. № 369/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о./. Ето защо въззивният съд е следвало да остави подадената частна жалба с вх. № 157790/23.11.2017 г. без разглеждане, а не без уважение. Като краен резултат обаче въпросът относно обжалваемостта на определението за постановяване на привременни мерки от 02.11.2017 г. по гр.д. № 76297/2016 г. е разрешен правилно и законосъобразно с оглед разпоредбите на чл. 127, ал. 3 СК и чл. 323, ал. 3 ГПК.
Предвид този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените от ответната страна по частната жалба разноски за адвокатско възнаграждение. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че уговореният адвокатски хонорар от 1 800 лв. е изплатен в брой на адв. С. В..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на М. М. Д. срещу определение № 20825 от 04.10.2018 г. по ч.гр.д. № 5841/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 513/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Е. Д. с паспорт № ., издаден на 08.04.2009 г. от Р. Л., валиден до 23.09.2019 г. сумата от 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: