О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр. София 07.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 813/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. П. М., приподписана от адв. И. Т., против определение № 1056/05.10.2018 г. по ч.т.д. № 1278/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което се потвърждава определение № 393/13.02.2018 г. по гр.д. № 3461/2017 г., с което е върната исковата му молба с вх. № 16083/21.06.2017 г.,ведно с приложенията и уточненията, поради неотстраняване в срок на нередовността ? и производството по образуваното гражданско дело е прекратено.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради нарушения на материалния закон, съществени нерушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и произнасяне по същество на спора.
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, приподписано от адв. Т., в което жалбоподателят се позовава бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпроса „Има ли правомощията на въззивния съд да осъществи контрол при оплакване за допуснато процесуално нарушение на чл. 214, ал. 1 ГПК, изразило се в липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по искане за изменение на иска?“.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата – „Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид наведените оплакванията, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е процесуално допустима в частта по иска за обезщетение на имуществени вреди.
Претенцията за осъждането на „Комплексен оконологичен център – Стара Загора“ ЕООД да заплати на М. П. М. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди е изключена от касационен контрол, доколкото цената на предявения иск не надвишава законоустановения праг за допустимост на касационното обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. А с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела,поради което подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима в частта по иска за заплащане на неимуществени вреди и следва да бъде оставена без разглеждане.
Производството по делото е образувано по искова молба на М. П. М. против „Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 13 492, 86 лв. с твърдението, че е налице непозволено увреждане и ответното дружество отговаря на основание чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД. Първоинстанционният Районен съд – Стара Загора е намерил исковата молба за нередовна и с разпореждане от 22.06.2017 г. по образуваното гр.д. № 3461/2017 г. е дал конкретни указания за уточняване на обстоятелствената част, в изпълнение на които ищецът М. П. М. е подал нарочна молба. Съдът е извършил процедурата по чл. 131 ГПК, а в подадения отговор ответникът „Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ е навел множество възражения против редовността, допустимостта и основателността на иска. С последващо разпореждане от 01.11.2017 г. по гр.д. № 3461/2017 г. по описа на РС- Стара Загора исковата молба отново е оставена без движение, като са дадени указания на ищеца да посочи срещу кой предявява иска, да уточни имуществените вреди, които претендира и от какво са настъпили, да уточни правното основание на претенцията си, доколкото се съдържат противоречиви твърдения по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, както и да посочи в какво се състои правния му интерес от заплащане на претендирата сума от 13 492, 86 лв., доколкото навежда твърдения за сключен договор за цесия. Подадена е молба, в която ищецът М. П. М. заявява, че правният му интерес произтича от обстоятелството, че поради неправилно заплащане на дължимите обезщетения по сметка на ЧСИ, а не на цесионера – кредитор , той имал претенции срещу ищеца, като поддържа, че сумата от 16 023 лв. представлява неполучено от него обезщетение. С определение № 393/13.02.2018 г. съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по гр.д. № 3461/2017 г. по описа на РС – Стара Загора. Приел е, че исковата молба е нередовна, тъй като не е ясна обстоятелствената част, на която ищецът основава претенциите си. Посочено е, че уточнителните молби съдържат промяна и на претендираната сума и на основанията. Съдът е счел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и е налице основанието по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщането ?. В допълнение е посочил, че освен нередовна исковата молба е и недопустима, тъй като от твърденията на ищеца РС-Стара Загора е приел, че се претендират вземания по трудово правоотношение, но същевременно ищецът се позовава на деликтна отговорност на работодателя. Едновременно са наведени твърдения за заплащане на сумата по наложени запори срещу ищеца,като се твърди , че тя е прехвърлена възмездно с договор за цесия и се иска нейното заплащане предвид извършване на деликт.
Първоинстанционното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството е потвърдено с атакуваното въззивно определение № 1056/05.10.2018 г. по ч.т.д. № 1278/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Въззивният съд е изследвал данните по делото. Направил е извод, че не е уточнена обстоятелствената част на исковата молба и не може да бъде дадена правна квалификация на претенцията на ищеца. Посочено е освен това, че в хода на отстраняване на нередовностите на исковата молба,ищецът не е направил изменение на исковата си претенция и не е разграничил иска за имуществени от този за неимуществени вреди. Потвърдил е изводът за недопустимост на иска, доколкото предметът на обезщетението намира правното си основание в КТ, но същевременно се излагат твърдения за деликтна отговорност на работодателя.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и във връзка с поставения от жалбоподателя въпрос. Той не е обусловил изводите на въззивния съд,а единствено е посочено, че в случая ищецът не е упражнил редовно правото си по чл. 214 ГПК за изменение на предявените искове. Пред първата инстанция М. П. М. не е посочил дали е увеличил размера на претенциите си, нито е уточнил по какъв начин е направил това по отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Липсва и подобно оплакване в съдържанието на частната жалба, с която е сезиран въззивният съд. Първоинстанционният съд многократно е давал указания за отстраняване на констатирани нередовности по отношение на съдържанието на исковата молба. Като е приел, че от обстоятелствената ? част не може да се направи извод нито за правното основание на претендираното право, нито да се отграничат фактическите твърдения на ищеца, които са го породили, съдът е върнал исковата молба. Нещо повече,счел е същата за недопустима, предвид заявеното от М. П. М.. Именно такива са и правните изводи, обусловили преценката и на въззивния съд,които са мотивирали крайната му воля. Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по повдигнатия въпрос, тъй като той не отговаря на изискванията за общо основание. За изчерпателност на мотивите следва да се посочи, че не се разкрива и претендираната специална предпоставка по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. Бланкетното посочване на разпоредбата не е достатъчно, а в тежест на касатора е било да изложи защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на М. П. М. срещу определение № 1056 от 05.10.2018 г. по ч.т.д. № 1278/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта по претенцията за осъждане на „Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД да му заплати сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1056 от 05.10.2018 г. по ч.т.д. № 1278/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в останалата част.
Определението в частта, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: