О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 21.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2990/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба.,вх.№14218/18.5.2017 г. подадена от адв. М. Н. – процесуален представител на ищцата Н. Д. П. от [населено място], против въззивно решение №563/07.4.2017 г. по гр.д.№2512/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №3582/12.10.2016 г. по гр.д.№ 6819/2016 г. на Варненския районен съд, г.о., 46 състав, с което е отхвърлен предявеният Н. Д. П. от [населено място] против В. Х. С. от [населено място] иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД за заплащане на сумата 19588,30 лева, представляваща левовата равностойност на 10000 евро, към датата на превода 07.12.2015 г. на Банка [фирма], ведно с лихва за забава, считано от 15.6.2016 г. до окончателното й заплащане.
Въззивната инстанция е приела, че „Настоящия състав на съда, намира, че съобразно изложените от ищцата в исковата молба фактически твърдения, претенциите следва да се квалифицират по чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне, като фактическия състав се характеризира с два елемента- получаване на нещо от обогатилото се лице, което е дадено от обеднялото лице и начална липса на основание за получаването. Под основание следва да се разбира правна връзка, правоотношение, което да оправдава получаването. Липсата на основание е общ елемент на всички състави на неоснователното обогатяване, като съставът на чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД предполага начална липса на основание, като между даващия и получаващия не следва да съществува правоотношение, което да поражда задължение за изпълнение. В случая претенцията е насочена към В. С., който е получил процесната сума по банков път, като в тежест на ответника е да установи наличието на основание за извършения превод на сумата. Доколкото сумата не е идентична с продажната цена по сключения между ищцата и трето лице предварителен договор, нито с продажната цена по сключения окончателен договор за покупко-продажба на право на строеж, тези доказателства са косвени относно установяването на валидни правоотношения между ищцата и третото лице В. Д.. От представените от ответника писмени доказателства се установява, че това трето лице е негов длъжник на основание сключен между тях договор за заем. Длъжника по този договор е заместен от ищцата, която е извършила превод в полза на кредитора по договора чрез превеждане по банков път на 07.12.2015г. в размер на сумата от 19558,30лв., за която сума страните на спорят, че представлява левова равностойност на 10000 евро. От ангажираните по делото доказателства се установява, че сумата е предадена от страна на ищцата на ответника в резултат на поемане на дълг, осъществено чрез заместване на длъжника В. Д.. Налице е съгласие от страна на кредитора, ответник в настоящото производство да приеме изпълнението от новия длъжник. Заместването в дълг е абстрактна, неформална сделка, поради което, съдът приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищцата се е задължила да преведе част от дължимата продажна цена по договора за продажба на право на строеж, която е осъществена на 22.04.2016г. на кредитора на бъдещия продавач, като съгласието е постигнато в устна форма и потвърдено с акта на превеждането на сумата по банков път на по конкретна банкова сметка на лице, което не е страна по сделката за продажба на право на строеж. Кредиторът не се е противопоставил на извършеното плащане. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице едностранно поемане на чуждо задължение по смисъла на чл.102 ЗЗД. Видно от представеното споразумение от 02.12.2015г. се установява изричното съгласие на кредитора, ответник в настоящото производство да приеме плащането, извършено от Н. П., с което предишния длъжник е освободен от отговорност. От представените по делото многобройни писмени доказателства се установява, че между ищцата и стария длъжник –В. Д. съществуват правоотношения по повод на прехвърляне на право на строеж върху конкретен недвижим имот. Възражения, които черпят основание от тези правоотношения не могат да се противопоставят на кредитора/ответник/, тъй като поемането на дълг е абстрактна сделка е с основание различно от основанието, на което новият длъжник е поел задължението.
Представените по делото доказателства и възражения, касаещи вътрешните отношения между ищцата и първоначалния длъжник В. Д., който не е и страна в производството са изцяло ирелевантни в настоящото производство. За пълнота на изложението, съдът намира, за необходимо да посочи, че изявленията на ищцата относно прекратяването на предварителния договор, сключен между нея и продавачите и споразумението, касаещо продажбата на правото на строеж, потвърждава съществуването на такъв договор и би могло да представлява основание за претендиране на връщането на платеното по този договор на отпаднало основание. Неоснователни са и възраженията за нищожност на предварителния договор поради липса на представителна власт на пълномощника, който го е сключил, доколкото продажбата на чужда вещ не е недействителна, а и предварителния договор не е годен да прехвърли собствеността. Освен това от доказателствата по делото безспорно се установява, че имотът предмет на предварителния договор е придобит от ищцата, т.е. обещанието за продажба по предварителния договор е осъществено.
Предмет на настоящото производство не е неизпълнение на облигационни задължения по правоотношения между ищцата и лицето В. Д. или симулативност на продажната цена по сключен между тях договор. Липсата на основание или отпадането на основанията на отношенията между стария и поелия задължението длъжник би могло да обоснове предявяване на иск за неоснователно обогатяване срещу лицето, чието задължение е изпълнено, но не представлява липса на основание за поемане на дълга и не обвързва кредитора, който е приел изпълнението. Доколкото ответникът безспорно е кредитор, приел изпълнение от страна на ищцата, за установен дълг, както и, че ищцата е изпълнила това задължение, следва да се приеме, че е налице основание за даването и не е налице неоснователно разместване на блага.
Обобщавайки гореизложеното настоящият състав на съда приема, че на основанието, на което е предявено вземането, то остава недоказано и претенцията с правно основание чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД следва да бъде отхвърлена.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1.Недействителен ли е предварителен договор з покупко-продажба на недвижим имот, сключен от лице, без представителна власт, при отказ на собствениците на имота да потвърдят договора, във връзка с предварителен договор за покупко-продажба от недвижим имот от 02.11.2015 г. и протокол от 05.12.2015 г. ?, 2. Законосъобразно ли е да се приеме, че плащането извършено на 07.12.2015 г. е извършено по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, при наличието на изричното му разваляне от 05.12.2015 г., алтернативно е недействителен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен без потвърдена представителна власт и липса на пълномощия за получаване на цената ?, 3. Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят, във връзка със споразумение от 02.12.2015 г., постигнато между В. С. и В. Д. и липса на правен акт, по силата на който Н. П. се е ангажирала да заплати на В. С. процесната сума, или други доказателства за уведомяване или съгласието й, за извършване на плащане в полза на ответника ?, 4. Налице ли е встъпване в дълг, което да обвързва третото лице Н. П., което не е страна по споразумение от 02.12.2015 г., постигнато между В. С. и В. Д., без да има писмен белег за това ?, 5. При изрично съгласие на кредитор, третото лице да замести длъжник, нужно ли е изрично писмено съгласие и на третото лице, което не е страна в договор между длъжник и кредитор ?, 6. Законосъобразни ли са клаузи 2 и 3 от Споразумение от 02.12.2015 г., постигнато между В. С. и В. Д., при липса на доказателства, по силата на които Н. П. се е ангажирала да заплати на В. С. процесната сума, или други доказателства за уведомяване или съгласието й за извършване на плащане в полза на ответника ? и 7. Неправилно ли е това валидно и допустимо решение, което противоречи на действителното правно положение ?
Сочи се практика на ВКС по чл.290 ГПК и на ВС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация В. Х. С. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението за допускане на касационното обжалване намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок,, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допустимостта на въззивното решение до касационно обжалване настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
Въпроси №№1,2,3,4 и 6 са фактически по своя характер, поради което по тях обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпрос №7 корелира с правилността на въззивния съдебен акт, поради което и по него не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Единствено въпрос №5, а именно: „При изрично съгласие на кредитор, третото лице да замести длъжник, нужно ли е изрично писмено съгласие и на третото лице, което не е страна в договор между длъжник и кредитор ?“ отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и по него въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На касационната жалбоподателка следва да се укаже да внесе в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение държавна такса в размер на 392 лева по сметка на Върховния касационен съд, като при невнасяне жалбата ще бъде върната.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №563/07.4.2017 г. по гр.д.№2512/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
УКАЗВА на касационната жалбоподателка Н. Д. П. да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 392/триста деветдесет и два/ лева в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, и делото прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: