О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София,24.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3696/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6764/30.5.2017 г., подадена от адвокат К. Г. – процесуален представител на ответника по исковата молба И. В. И. от [населено място], против въззивно решение №127/21.4.2017 г. по гр.д.№1046/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1149/07.12.2016 г. по гр.д.№1991/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, десети граждански състав, с което на основание чл.127, ал.2 СК на ищцата И. Д. Д. е предоставено упражняването на родителските права над малолетното дете Н. И. В., определено е местоживеенето на детето в [населено място], определен е режим на лични контакти между детето и бащата И. В. И. и последният е осъден да заплаща на детето чрез майката месечна издръжка. Със същото решение са отхвърлени предявените от бащата искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, определяне местоживеенето на детето, постановяване режим на лични контакти с майката и определяне на издръжка, която майката да заплаща.
Въззивната инстанция е приела, че и двамата родители имат нужното желание, подходящи качества, добри условия и възможност да се грижат за малолетното дете. Съдът обаче е приел, че в интерес на детето е да живее при майката, с оглед възрастта му, възможностите и капацитета на майката за отглеждане на детето, което болезнено е приемало раздялата с нея. Същевременно е отчетено, че детето следва да общува и с двамата родители. В мотивите си окръжният съд подробно е изложил и качествата на двамата родители, но е даден приоритет на майката, която е в майчинство за отглеждане на второто си дете и ще може да отделя ежедневно достатъчното и необходимо време за Н., за да й даде пълноценна възможност за хармонично развитие, и да отдаде време и родителска грижа. Отчетени са отношенията между майката и детето, като близки и специални за тях, и изградената между тях трайна и стабилна връзка за доверие, обич и сигурност. Отчетена е и възрастта на детето, пола и степента на развитието му, с оглед полагането на адекватни грижи от страна на майката в бита на детето, както и за доброто му възпитание и изграждането му като личност. Всичко това е посочено в контекста на ненарушимост на отношенията между детето и бащата, при отчитане и на установения по делото факт на създаване на пречки от страна на бащата за осъществяване на личните отношения на детето с майката, което е оценено от въззивната инстанция в критичен аспект, и за което съдът е дал негативна оценка относно родителският капацитет на бащата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос относно критериите, изведени в ППВС №1/1974 г., съгласно които съдът следва да извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. Сочи се, че въззивната инстанция се е произнесла неправилно и с оглед практиката на ВКС по сходни казуси във връзка с §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето. Поставя се и процесуалноправния въпрос „Дължи ли въззивният съд произнасяне по всички наведени от въззивника оплаквания и доводи във въззивната жалба и дължи ли обсъждане на всички доказателства, включително и по направените оспорвания на документи ?“.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответницата по касация И. Д. Д., посредством процесуалния си представител – адв. М. Д., е депозиралата отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По първия въпрос, относно критериите, изведени в ППВС №1/1974 г., съгласно които съдът следва да извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства., е поставен казуистично, което сочи на навеждане на касационни оплаквания, и които следва да се обсъдят в производството по чл.290 ГПК.
Вторият въпрос е поставен във връзка с разпоредбата на §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето. По него обаче настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г.о., намира, че окръжният съд е изложил подробни мотиви, като е обсъдил всички ангажирани по спора доказателства и се е съобразил с оплакванията и доводите на въззивника, именно в контекста на визираната разпоредбата, относно най-добрия интерес на детето. Посоченото в изложението твърдение, че обжалваното решение противоречи на постановеното от ВКС, III г.о., решение №162/27.7.2015 г. по гр.д.№7228/2014 г. не обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По третия от поставените въпроси, а именно „Дължи ли въззивният съд произнасяне по всички наведени от въззивника оплаквания и доводи във въззивната жалба и дължи ли обсъждане на всички доказателства, включително и по направените оспорвания на документи ?“ обжалваното решение също не следва да се допуска, тъй като по естеството си той представлява навеждане на касационни оплаквания, които се разглеждат едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно оплакване.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 2000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №127/21.4.2017 г. по гр.д.№1046/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав.
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], , ет.1, ап.5, да заплати на И. Д. Д., ЕГН -[ЕГН], от [населено място],[жк], блок 10, ет.7,, ап.28, деловодни разноски в размер на 2000/две хиляди/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: