О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1375
София, 03.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5833/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8981/27.8.2014 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С., против въззивно решение №394/14.7.2014 г. по гр.д.№535/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №525/03.4.2014 г. по гр.д.№6964/2013 г. по описа на Русенския районен съд, ІV граждански състав, с което е уважен предявеният от З. В. К. от [населено място] против [фирма] – С., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че ищцата е изпълнила задълженията си по длъжностна характеристика да заведе инкасираната сума в определената за целта книга и в системата, издала е вносна бележка, превела е сумата по електронен път., поради което тези нейни действия изключват наличието на умисъл у нея за злоупотреба с доверието по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 КТ, за което според мотивната част на заповедта е санкционирана. Прието е също така, че по делото липсват събрани по надлежния ред категорични доказателства ищцата да не е изпълнила задължението по длъжностна характеристика да съхранява паричните средства в касата. Относно погрешно посочения в заповедта “чл.186/чл.187/, т.9 КТ, съдът е стигнал до извод, че същият визира нарушение на трудовата дисциплина, което е неотносимо към мотивираното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина за налагане на дисциплинарна санкция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Може ли да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя такова поведение на работника, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но не е извършено умишлено и не цели извличане на облага за работника или за другиго ?, и
2.Следва ли при преценка законността на уволнението съдът да съобразява какво е дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно уволнение с оглед посочената в заповедта законова квалификация на нарушението, или следва да се извежда от посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, и в тази връзка обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за уволнение неговата незаконност ?
Като основание за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл..280, ал.1, т.1 ГПК и се представят 5 решения на ВКС постановени по чл.290 ГПК.
Ответницата по касация З. В. К., посредством процесуалния си представител – адв. Н. Б., е депозирала отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Изложението на касационния жалбоподател съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. С него обаче не е поставен въпрос, относим към решаващият извод на въззивната инстанция. Първият от поставените въпроси визира поведение на служителя с оглед формите на вината при извършване на дисциплинарно нарушение. Решаващите изводи на въззивната инстанция обаче се отнасят до липса на доказателства за неизпълнение на задължения по длъжностната характеристика за съхраняване на парични средства в касата.
По вторият от поставените въпроси не са налице изводи относими към въпроса. Нещо повече, изводът за погрешно посочения в цифрово изражение/правна квалификация/ законов текст в заповедта е изцяло в съответствие с прието с решение №58/13.3.21012 г. по гр.д.№304/2011 г. на ВКС, ІV г.о., каквато е и константната практика на ВКС.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 150 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №394/14.7.2014 г. по гр.д.№535/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на З. В. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], блок “Л. п.”, вх.А, ет.2, ап.1, деловодни разноски в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: