О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1296
София, 20.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4158/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№7782/07.5.2014 г., подадена от адвокат Г. Н. – процесуален представител на ищцата С. Ц. Ц. от [населено място], против въззивно решение №ІІІ-30/24.3.2014 г. по гр.д.№43/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, трети състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1921/14.11.2013 г. по гр.д.№1701/2013 г. по описа на Бургаския районен съд, трети граждански състав, с което е определен нов режим на лични отношения между детето А. И. П. и баща му И. Г. П., подробно описан в диспозитива на решението.
Въззивната инстанция е приела, че фактическата обстановка по спора не налага обсъждане на конкретните действия на всеки от родителите, да се изтъква тяхната морална укоримост, да се вменява вина на единия или другия от тях, а предимно да се изследва как това се е отразило върху психиката на детето и дали е довело до промяна на обстоятелствата по смисъла на закона, така щото да наложи постановяване на нов режим на лични отношения на детето с бащата. Съдът е приел, че е налице съдебен акт, с който е отречено наличието на достатъчно убедителни доказателства за осъществяване на блудствени действия от страна бащата по отношение на детето. Този извод е обоснован с разпоредбата на чл.300 ГПК, поради което окръжният съд е достигнал до извод за недоказаност на посочените твърдения. Обсъждайки изложеното по-горе и показанията на разпитаните по делото свидетели въззивната инстанция е стигнала до извод за промяна в обстоятелствата в сравнение с периода от постановяване на бракоразводното решение, с което са били уредени отношенията баща-дете, до предявяване на настоящата претенция. Съобразено е, че към онзи момент детето е живяло отглеждано предимно от родителите си и роднините на бащата, изпитвало е привързаност към него, то след прекратяването на брака е заживяло с майки и баба си по майчина линия и е преустановило контакта с баща си. Изложени са изводи, че през първия период детето е било щастливо и обгрижвано, след задълбочаване на конфликтите между родителите му, при него се наблюдават прояви на агресия, на безпокойство и промяна на отношението към бащата, налагащи и промени в начина на общуване между двамата. Съобразено е, че дълбоките и остри конфликти между родителите дават отражение на отношението на детето към баща му и ескалират в иницииране на производства от стана на майката по ЗЗДН. Прието е, че от значение за правилното развитие на детето ще бъде режимът на лични контакти следва да бъде плавен, с постепенно увеличаване на времето за свиждане на бащата с детето и трябва да бъде съобразен по такъв начин, че да създаде за последното усещане за сигурност, безопасност и стабилност. За това са споделени изводи на първата инстанция. Предвид отношенията между родителите съдът е приел, че детето следва да бъде водено на срещите с бащата от трето лице, определено от майката, извън самата нея и бабата по майчина линия. Относно мястото на провеждане на срещите съдът е стигнал до извод, че е подходящо и уместно с оглед интересите на детето срещите да продължат да се провеждат в “Център за обществена подкрепа” към Дирекция “Социално подпомагане” – [населено място], във времевите рамки очертани от районния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните материалноправни въпроси:
– относно критериите, които съдът е длъжен да изследва и съобрази при определяне на режима ?;
– следва ли съдържанието на мерките за лични контакти да бъде преценено за всеки конкретен случай ?;
– как се определя естеството и обхвата на подготвителните мерки за улесняване контакта между родител и дете ?;
– допустимо, правилно и в интерес на детето ли е родителят, който упражнява родителските права да бъде задължен да води детето до дома на бащата чрез осигурено от него трето лице, а бащата да е този, който да взема детето от неговия дом ?;
– при наличие на доказателства за осъществено домашно насилие срещу детето и данни за сексуално малтретиране от родителя, с когото съдът определя мерки за лични контакти, както и доказателства за пълна отчужденост на детето към тгози родител и продължителен период от време, през който е липсвал какъвто и да било контакт, в интерес на детето ли е съдът да определени двумесечен ограничен контакт, който да се осъществява в присъствие на трето лице, и последващ, разширен режим на самостоятелни контакти, при липсата на данни за бъдещото емоционално състояние на детето и отношение към родителя, както и на поведение на последния към детето ?
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, като се сочи, че обжалваното решение противоречи на практика по чл.290 ГПК.
Ответникът по касация И. Г. П., посредством процесуалния си представител – адв. С. Г.-Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Първите два поставени въпроса са бланкетни. Освен това отговор по тях е даден в ППВС №1/1974 г. , съгласно което мерките за лични контакти между детето и родителя се определят съобразно обстоятелствата на конкретния случай, като от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай; личните отношения между родителите и децата трябва да бъдат определени така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. При определяне на мерките се преценяват измененията на обстоятелствата, взети предвид при постановяване на влязлото в сила решение и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи обаче, съдът е длъжен да обсъди дали и как промяната на обстоятелствата се отразява на положението на децата и на ефикасността на определените в предходното съдебно решение мерки за лични контакти. Изводите на въззивната инстанция са преценени с оглед визираното ППВС, поради което не е налице противоречие между, обжалваното решение и акта на Пленума на ВС.
По третия от поставените въпроси въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. От една страна поставеният въпрос е фактически, а от друга – изводите на съда и крайния резултат по обжалвания съдебен акт са съобразени с посоченото ППВС.
Четвъртият от поставените въпроси, така както е зададен не е свързан с интереса на детето, така както се твърди в изложението, а визира отношенията между родителите. Тези интереси не са предмет на спора и поради това по тях въззивната инстанция не е излагала изводи.
По петия въпрос въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Същият съдържа в себе си неверни твърдения относно изводите на съда. Напротив, прието е за безспорно, че липсват доказателства са сексуално малтретиране на детето. Безспорно е от всички събрани по делото доказателства, че е налице отчуждаване на детето в един продължителен период от време, но съдът е изложил подробни мотиви, че вина затова има майката – упражняваща родителските права, както и множеството наказателни производства, инициирани от нея, и недоказващи престъпления от страна на бащата.. Освен това въпросът съдържа предположения за в бъдеще, а режимът на лични контакти не се определя въз основа на бъдещи емоционални състояния, се основава на действителни факти към момента на първоначалното му поискване, и впоследствие при искане на неговата промяна.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №ІІІ-30/24.3.2014 г. по гр.д.№43/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, трети състав, по касационна жалба, вх.№7782/07.5.2014 г., подадена от адвокат Г. Н. – процесуален представител на ищцата С. Ц. Ц. от [населено място].
ОСЪЖДА С. Ц. Ц., ЕГН -[ЕГН], да заплати на И. Г.П., ЕГН – [ЕГН], деловодни разноски за касационното производство в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: