О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 18.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №176/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3581/01.9.2014 г., подадена от адв. С. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение №201/17.7.2014 г. по гр.д.№191/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №29/21.12.2013 г. по гр.д.№807/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, в частта с която [фирма] – [населено място], е осъдено да заплати на Я. Д. Д. от [населено място], област С. З., сумата 135000 лева, на основание чл.55, ал.1, предл.3, във връзка с чл.88, ал.1 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че искът е основателен за посочената сума, тъй като предварителният договор има за предмет сключването на окончателен договор, а сключването на окончателен договор за процесния обект е възможно и допустимо при изпълнение на задължението за неговото построяване, а не представлява въпрос относно действителността на сключения предварителен договор, тъй като сключването на окончателен договор за покупко-продажба на апартамента е фактически възможно и не е забранено от закона. Прието е също така, че е без значение в случая дали ищецът е бил собственик на имота, както и че предназначението на имота е било за построяване на хотел. Съдът е стигнал до извод, че връчването на нотариална покана за разваляне на предварителния договор е станало при спазване правилата на чл.47 ГПК. За доказано е прието извършеното от ищцата плащане на сумата 135000 лева като изпълнение на предварителния договор от нейна страна, и доказано неизпълнение от страна на ответника да прехвърли правото на собственост върху процесния обект, поради което е налице хипотезата на чл.55, ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че постановеното решение е недопустимо с оглед допускането до разпит и вземане предвид на показания на бащата на ищцата относно обстоятелства, касаещи предаване на суми в размер над 5000лев, което противоречи на императивната правна норма на чл.164, ал.3 ГПК. Като втори въпрос от значение за изхода по обжалваното въззивно решение, е този свързан с приложението на нормата на чл.127, ал.2, във връзка с чл.147 ГПК. Като трети въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение е свързан с оспорените подписи под представените 5 броя разписки и 2 броя преводни нареждания, предварителен договор от 09.8.2007 г., които са изцяло оспорени , като първоинстанционният съд е отказал да допусне съдебно-графологическа експертиза, поискана в отговора на исковата молба.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Я. Д. Д. от [населено място], област С. З., посредством процесулания си представител – адв-. Д. В., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 7000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №201/17.7.2014 г. по гр.д.№191/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд по касационна жалба, вх.№3581/01.9.2014 г., подадена от адв. С. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], вх.А, да заплати на Я. Д. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област С. З., [улица], деловодни разноски в размер на 7000/седем хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: