О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София,12.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 3835/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. В. П. – процесуален представител на К. П. К., против въззивно решение от 12.02.2014 г. по гр.д.№ 7768/2013 г. по описа на Софийски градски съд,ІІ – Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № ІІ-54-28/25.02.2013 г. по гр.д.№ 39718/2012 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ г.о., 54-ти състав,с което е отхвърлен иска на К. П. К. срещу Главна дирекция”Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР по чл.252,ал.1 ЗМВР за заплащане на сумата 6 944 лв.,представляваща останалата неплатена част от обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по материалноправния въпрос /конкретизиран по смисъла на т.1, изречение трето от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 на В. –ОСГТК/ :Има ли обратно действие нормата на § 57 от ПЗР на ЗИД ЗМВР /обн.ДВ, бр.44 от 12.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г./ по отношение на служебни правоотношения, които са прекратени преди влизане в сила на посочената норма, във връзка с приложението на чл.252 и чл.253 ЗМВР.Позовава се на решения на СлРС,С.,ПлРС,ПлОС,В., Б.,в които поставения въпрос е решаван противоречиво и счита,че той е от значение за точното прилагане на закона ,както и за развитие на правото.
Ответника по касация Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР – София, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд е формирал правилни фактически и правни изводи относно неосъществяването на фактическия състав на разпоредбата на чл.252, ал.1 ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение между държавен служител и МВР, независимо от основанието за прекратяване/освен в случаите на чл.245, ал.1, т.7, б.б.”а”, “д” и “з”, т.8 и т.14/, в полза на служителя възниква право на обезщетение в размер на броя възнаграждения, равняващи се на прослужените години като държавен служител в МВР и като държавен служител – офицер, сержант и гражданско лице по отменения ЗМВР, но не повече от 20. Прието е за безспорно от писмените доказателства , че ищецът е заемал по трудово правоотношение различни длъжности в Държавна агенция “Гражданска защита”, ГД Национална служба гражданска защита към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Министерството на извънредните ситуации, в периода от 01.04.2001 г. до 27.12.2011 г., както и че считано от 28.12.2009 г. е назначен за държавен служител в Областно управление “Гражданска защита” – М. при ГД “Гражданска защита” на МВР, като е заемал държавна служба до 28.12.2011 г., когато правоотношението му е прекратено на основание чл.245, ал.1, т.13 ЗМВР, поради придобиване право на пенсия. Изложени са изводи, че съгласно чл.253 ЗМВР при определяне размера на обезщетението по чл.252 ЗМВР се вземат предвид прослужените години като държавен служител в МВР и като държавен служител – офицер, сержант или гражданско лице по отменения ЗМВР, като служител по отменения § 19 от ПЗР на ЗИД на Закона за изпълнение на или на военна служба без приравнения трудов стаж. Въз основа на тези констатации съдът е стигнал до извод, че нормата на § 57 от ПЗР към ЗИД на МВР, в сила от 01.07.2012 г., действа занапред,като не й е придадено обратно действие и към 28.12.2011 г./датата на прекратяване на служебното правоотношение с ищеца на основание чл.245, ал.1 , т.13 ЗМВР/, тя не е била част от действащото материално право и е неприложима за ищеца.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ,ал.1, т.2 ГПК не е налице,защото решенията на които се позовава касаторът не са влезли в сила.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения материалноправен въпрос за действието на § 57 ПЗР на ЗИД на ЗМВР след влизането на изменението в сила,който е от значение за постановения резултат по спора и по който не е установена практика.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.02.2014 г. по гр.д.№ 7768/2013 г. по описа на Софийски градски съд,ІІ – Д въззивен състав .
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: