О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 989
София, 25.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1892/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1, вр. чл.295 ГПК.
Образувано е по касационна жалба.,вх.№20765/16.02.2017 г. подадена от адв. В. Г. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – С., против въззивно решение №8748/02.12.2016 г. по гр.д.№6247/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III – В състав, с което е отменено решение №119-II-20/04.3.2015 г. по гр.д.№39431/2014 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО, 119 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Д. Г. от [населено място] против [фирма] – С., с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225 КТ, за сумата 1804 лева, както и за разноски, и същите са уважени.
Въззивната инстанция е приела за безспорно „обстоятелството, че процесното трудово правоотношение между страните по делото е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, поради неявяване на работника да заеме длъжността, на която е възстановен, в срока по чл.345, ал.1 от Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл.345, ал.1 от КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. В задължителната практика на ВКС, постановена по чл.290 от ГПК, която се споделя и от настоящия съдебен състав- решение № 361 от 21.12.2012 год. по гр.дело № 105/ 2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 264 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 1467/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 440 от 10.06.2010 г. по гр. д. № 537/2009 г. на ВКС, ІV ГО е прието, че срокът по чл.345, ал.1 от КТ/ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение – от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването. Целта на разпоредбата, задължаваща съда да уведоми работника за влязлото в сила решение е, както с оглед защита на интереса му да узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно, така и предвид интереса на работодателя да съкрати, преобразува или да назначи друго лице на длъжността, в случай, че възстановеният работник не се яви своевременно на работа. Изпращането на съобщението от съда е не само с цел да се уведоми работника за правата му, но и да се постави началото на срока по чл.345, ал.1 от КТ, т.е. да се установи по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа. Когато от доказателствата по делото обаче е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл.8 от КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването.
Съдът приема, че срокът за заемане на длъжността тече от момента на връчване на съобщението по чл.345, ал.1 от КТ. То въвежда яснота и безспорност в отношенията между страните. Целта на разпоредбата е този толкова важен срок за упражняване на правата и интересите на работника и работодателя да може да бъде определен по категоричен начин – какъвто е връчване на нарочно изпратено от първоинстанционния съд съобщение съобразно чл.345 от КТ, и да не се налага изследване на всеки предполагаем момент, в който страната би могла да узнае за решението./ в този смисъл задължителна практика на ВКС, постановена по чл.290 от ГПК- решение № 218 от 15.10.2015 год. по гр.дело № 946/2015 год., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС/. В случая съобщението по реда на чл.345 от КТ е било връчено на ищеца А. Д. Г. на 12.05.2014 год./ след приключване на делото и връщането му на първоинстанционния съд за изпълнение на разпоредбата на чл.345 от ГПК/. От тогава е започнал да тече срокът за заемане на длъжността от ищеца.
В настоящия случай ищецът е изявил воля за заемането й на 23.05.2014 год./ видно от заявление с вх.№ 04/ 23.05.2014 год., подадено до работодателя/, като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 23.05.14 г., двуседмичният срок по чл.345 от КТ все още не е бил изтекъл. При това положение основанието на чл.325, ал.1, т.2 от КТ не е налице и заповедта за уволнението му е незаконосъобразна. Като такава тя следва да бъде отменена на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
За пълнота на изложеното, съдът намира, че следва да се посочи, че всякакви други действия, които евентуално биха могли да бъдат индиция за знание за решението за възстановяване на работа – но не установяват със сигурност такова до момента на връчване на съобщението, са ирелевантни. Съдът приема, че не съставлява несъмнено доказателство за узнаване от работника на решението за възстановяване на работа до получаване на съобщението по чл.345 от КТ, подадената от него молба на 11.04.2014 год. до СРС, 56 с-в, по гр.дело № 3368/ 2012 год., с искане да му бъдат издадени следните документи: съобщение по чл.345, ал.1 от КТ за възстановяване на преди незаконното уволнение заемана длъжност „шофьор на автобус“ в [фирма], заверен препис от влязлото в сила решение и изпълнителен лист за разноските, които са му присъдени от ВКС. От събраните по делото писмени доказателства не би могло да се установи по несъмнен начин обстоятелството, на коя дата ищецът е получил заверен препис от решението и изпълнителен лист, респективно че ищецът е узнал за влязлото в сила решение за възстановяване на работа преди 12.05.2014 год.- датата на която е получил поисканото с молбата съобщение по чл.345 от КТ.
На следващо място, следва да се има предвид, че уведомяването по чл.345, ал.1 от КТ съставлява специална процедура, която е извън ГПК – съобщението се изпраща от първоинстанционния съд /след връщане на делото при него, при изчерпване на съответното обжалване/ и не може да бъде връчено чрез процесуалния пълномощник на възстановения на работа работник, нито узнаването на влязлото в сила решение за възстановяване на работа от адвоката /чиито правомощия и се прекратяват с влизането на решението в сила/ поставя началото на двуседмичния срок по чл.345, ал.1 от КТ. Предвид изложеното, при наличие на изпратено и получено в разумни срокове след връщане на делото на първоинстанционния съд съобщение по чл.345, ал.1 от КТ /а в случая и без да е установено по несъмнен начин кога работникът е узнал за влязлото в сила решение за възстановяването му на работа, респективно че се касае за хипотеза на злоупотреба с права/, трябва да се приеме, че това е станало именно на датата, на която му е връчено съобщението по чл.345, ал.1 от КТ – 12.05.2014 г.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1.Представлява ли доказателство за узнаването по безсъмнен начин от страна на работника на влизането в сила на решението за възстановяването му на работа изходяща от него, след влизане в сила на решението за възстановяването му на работа, по смисъла на чл.296, ал.3 ГПК молба, с която същият е поискал издаването на съобщение по чл.345, ал.1 КТ за възстановяване на преди незаконното уволнение заеманата длъжност „шофьор на автобус“ в [фирма]; заверен препис от влязлото в сила решение; изпълнителен лист за разноските ?, и 2. За доказване на узнаването по несъмнен начин за влязлото в сила решение за възстановяване на работа следва ли да се ценят единствено и само данните за получен лично от работника заверен препис от решението и изпълнителен лист или установяването на това обстоятелство може да стане и въз основа на други действия или на изходящи от ищеца частни документи, признаващи неизгодни за него факти, които доказват по несъмнен начин за узнаване от работника за влязлото в сила решение за възстановяване му на работа ?
Представят се решение на ВКС по чл.290 ГПК, други актове на ВКС и други съдилища.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация А. Д. Г. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението за допускане на касационното обжалване намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок,, поради което е процесуално допустима.
Поставените въпроси отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
К. жалбоподател следва в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 117 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №8748/02.12.2016 г. по гр.д.№6247/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III – В състав,
УКАЗВА на касационния жалбоподател [фирма] – С., [улица], ет.2, в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение за представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 117/сто и седемнадесет/ лева.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване открито съдебно заседание.
При неизпълнение на указанията касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: