О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
гр. София 05.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4159/2017 год.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от адв. К. А. в качеството й на процесуален представител на Х. К. Х. и на адв.М.Ш. – пълномощник на [фирма], против решение № 277/28.07.2017 г. по в.гр.д № 1244/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Ищецът Х. К. Х. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.128 вр.чл.245 КТ и иска с правно основание чл.215 КТ за сумата от 18 462 лв., а ответникът [фирма] по исковата молба в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.215 КТ.
В касационната жалба на Х. Х. се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.С какви доказателствени средства е допустимо да се доказва получаването на трудово възнаграждение от работника; 2.Плащане, извършено от трето лице/в случая управителя на дружеството в качеството на физическо лице/погасява ли вземането на кредитора за трудово възнаграждение и командировъчни пари за извършените международни превози и освобождава ли това плащане длъжника,така както ако самият длъжник би изпълнил.Позова се на противоречие с решение по гр.д. № 1407/2016 г.,ІІІ г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 558/2012 г.на ВКС, решение по гр.д № 3269/2014 г. на ВКС, решение по гр.д № 6561/2014,ІІІ г.о.на ВКС.
В касационната жалба на [фирма] се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи ,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос , решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК , а именно: за приложението на Наредба за служебните командировки и специализации при определяне на командировъчните пари по пера.Позовава се на решение на ОС – Стара Загора.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъдат разгледана по досегашния ред.
За да постанови обжалваното решение и да отхвърли частично иска с правно основание чл.128 вр.чл.245 КТ и иска по чл.215 КТ въззивният съд е приел,че заплащаните суми по лични банкови сметки на Х. от управителя на дружеството,в качеството му на физическо лице погасяват задължението на самото дружество за заплащане на трудово възнаграждение и командировъчни пари,тъй като ищецът не е доказал твърдението си,че преведените суми,са с друго основание за плащане.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в изпълнение на правомощията си за дискреция на постъпилите жалби касационната инстанция може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да конкретизира и уточни правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Съпоставяйки съдържането на въпросите по подадените касационни жалби настоящият състав намира, че същите се отнасят до допустимите доказателствени средства за доказване получаването на трудово възнаграждение и командировъчни пари и следва ли последните да бъдат конкретизирани по пера съобразно Наредба за служебните командировки и специализации . Така уточнен въпросът отговаря на изискванията за общо основание,като е осъществено и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съобразно изложеното касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по подадените касационни жалби от Х. К. Х. и [фирма],.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 277/28.07.2017 г. по в.гр.д № 1244/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
УКАЗВА на [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 388/триста осемдесет и осем/лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: