О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
София, 01.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
търг.дело №50212/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№12862/07.10.2015 г., подадена адв. К. Я. – процесуален представител на ищеца [фирма] – С., и по касационна жалба, вх.№13307/15.10.2015 г., от ответника по исковата молба [фирма] – С., против въззивно решение №1864/03.9.2015 г. по гр.д.№37/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о.,5 състав.
С обжалваното решение е отменено решение №1503/01.10.2014 г. по т.д.№4971/2013 г.по описа на Софийския градски съд, т.о.,VI–8 състав, и е признато по иска на [фирма] – С., срещу [фирма] – С., че [фирма] – С., дължи на [фирма] – С., сумата 341441 лева, представляваща вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, на основание чл.417, т.9 ГПК от 05.7.2013 г. по ч.гр.д.№25817/2013 г. на Софийския районен съд, на основание запис на заповед, издаден от [фирма] – С., на 30.01.2013 г. с падеж на предявяване, предявен на 15.4.2013 г., за сумата 341441 лева, платим в [населено място], [улица], ет.5.
Със същото решение е оставено без уважение искането на [фирма] за присъждане на законна лихва от предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК, което по естеството си представлява отхвърляне на тази претенция.
При постановяване на решението си въззивната инстанция е приела, че записът на заповед е редовен от външна страна, като на основание чл.535 ТЗ приложеният към заявлението и съществуващ запис на заповед съдържа всички задължителни реквизити – запис на заповед в заглавието и в съдържанието, текста на документа – чл.535, т.1, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място наплащане, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаване, подпис на издателя. Прието е също така, че падежът е определен на предявяване, като няма пречка това да е така и това не прави нищожен, поради липса на реквизит записа на заповед. Съдът е стигнал до извод, че действително записът на заповед е абстрактна и строго формална сделка и липсата на някой от реквизитите по чл.535 ТЗ, означава нищожност на записа на заповед, а липсата на падеж е конвертирана съгласно правилото на чл.536, ал.2 ТЗ, което предвижда, че запис на заповед, в който не е посочен падеж се смята платим на предявяване. За конкретния случай апелативният съд е приел, че падежът е определен като на предявяване, но не по-рано от 30 календарни дни от издаването, т.е. падежът е определен на предявяване като е ограничен с начален срок. Въз основа на това не са зачетени възраженията за недействителност на записа на заповед. Досежно конкретния запис на заповед е прието, че е издаден от [фирма], представляван от И. И., положил подпис на издател, като тази индивидуализация е достатъчна, ие поетите от името на търговеца задължения го обвързват. За безспорно е прието ,че няма направено оспорване по чл.301 ТЗ за издаване на записа на заповед, поради което хипотезата на чл.537, вр. чл.462 ТЗ не е обсъдена в хипотезата на издаване на запис на заповед без представителна власт. Относно предявяване на записа на заповед е прието, че е връчен с нотариална покана надлежно, поради което е направен извод за редовност при връчването, с оглед удостовереното в нея. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че е налице изискуемо задължение по абстрактна сделка, което представлява несъдебно изпълнително основание, което следва да получи санкция, т.е. изправяне на неправомерното поведение на ответника, поради което той дължи плащане и следва да се признае съществуването на вземането, така както е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
В мотивите на обжалвания съдебен акт е обсъден въпросът за връзката между каузалното правоотношение и абстрактната сделка по записа на заповед с позоваване на т.17 от ТР №4/2013 от 18.6.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ВКС ОСГТК. Въз основа на това въззивната инстанция е достигнала до решаващ извод, че при наведено каузално правоотношение ищецът не доказва такова основание, поради абстрактния характер на записа на заповед., като при изложени оспорвания от ответника, в тежест на ищеца е само да установи редовния запис на заповед, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Във връзка с този извод съдът се позовава и на решение №66/28.7.2015 г. по т.д.№378/2014 г. на ВКС, I т.о.
Относно искането за присъждането на лихва като законна последица от уважаване на иска, съдът е приел, че със заявлението такава не е поискана, а доколкото с исковата молба тя е поискана, тя не следва да се присъжда, защото исковия процес на основание чл.422 ГПК е ограничен от заявлението по чл.417 ГПК, а това което е поискана със заявлението не подлежи на установяване.
В изложението на касационния жалбоподател- ищец, се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1. Ограничен ли е исковият процес, образуван на основание чл.422 ГПК от заявлението по чл.417 ГПК, съответно от издадената въз основа на него заповед за незабавно изпълнение ?; 1а. Може ли исковото производство, образувано по чл.422 ГПК, да има предмет, различен(по – широк)от този на заповедното производство и в него да се правят допълнителни искания, извън тези в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, или исковият процес е ограничен изцяло от посоченото в заявлението ?; 2. Ако кредиторът не е направил искане за присъждане на законна лихва за забава в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, допустимо ли е такова искане да бъде направено с исковата молба в производството по чл.422 ГПК ?; 3.Предявяването на претенция за присъждане на законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, по своята правна същност представлява ли изменение на основанието на иска, респективно добавяне на ново искане ?.
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК и се представят решения, свързани с поставените въпроси.
Моли се за допускане на въззивното решение по касационно обжалване в частта, с която отхвърлена претенцията.
В изложението на ответника по исковата молба – [фирма] – С., се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1.Действителен ли е запис на заповед, в който е уговорен падеж „на предявяване, но не по-рано от 30 календарни дни от датата на издаване ?; 2. При установена по делото липса на каузално правоотношение между страните, основателен ли би бил установителният иск на кредитора по чл.422 ГПК за съществуване на вземане по запис на заповед ?; 3. Следва ли да се квалифицира като общо по смисъла на т.17 от ТР №4/18.6.2014 г. по т.д./4/2013 на ВКС ОСГТК, възражението, респ. оспорването на вземането по запис на заповед, когато ответникът – издател, не просто възразява, че не дължи сумата по него, но и твърди, че липсва каузално правоотношение, по повод и във връзка с което да е бил издаден записът на заповед ?;
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се представят решения, свързани с поставените въпроси.
Моли се за допускане на въззивното решение по касационно обжалване в частта, с която отхвърлена претенцията.
По касационната жалба на [фирма] – С., е депозиран отговор на [фирма] – София, по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби на страните и взе предвид отговора на [фирма] – С. по касационната жалба на ответника по исковата молба от [фирма] – С. намира следното:
По касационната жалба от [фирма] – С.:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по тази касационна жалба. В съответствие с трайната практика на ВКС въззивната инстанция е стигнала до извод за редовност на записа на заповед, тъй като тя съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми се от разпоредбата на чл.535 и чл.536 ТЗ. В представеното по делото решение №77/14.8.2015 г. по т.д.№1156/2014 г. на ВКС, I т.о., не е даден отговор на въпроса, който касационният жалбоподател поставя в изложението си, а на въпрос, който не е поставян по спора и по който въззивната инстанция не е излагала мотиви.
По втория и по третия от поставените въпроси обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Това следва от т.17 и дадените по нея разяснения с ТР №4/18.6.2014 г. по т.д./4/2013 на ВКС ОСГТК. Установяването на липса на каузално правоотношение между страните не е основание за отхвърляне на иска по чл.422 ГПК за съществуване на вземане по запис на заповед. С посочената точка от тълкувателното решение категорично е прието, че „При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.“. В отговора си на исковата молба ответникът по нея [фирма] – С., не само, че не е твърдял наличието на каузално правоотношение, но и изрично е посочил, че такова липсва/лист 25 от първоинстанционното дело/, поради което правилно е прието, че се касае за общо възражение по смисъла на посочената точка 17.
По касационната жалба на ищеца [фирма] – С..
Поставените от касационния жалбоподател – ищец, въпроси се свеждат до отговор на въпрос „за приемане за съвместно разглеждане в производството по иск с правно основание чл.422 ГПК на друг иск на ищеца“. На основание т.1, изречение трето, in fine от ТР №1/2009 от 19.02.20010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК поставените въпроси следва да се конкретизират във въпроса посочен от настоящата инстанция. Допускането на въззивното решение в обжалваната от ищеца част от него следва да се стане на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с посоченото от касационния жалбоподател ТР№4/2013 от 18.6.2014 т. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС ОСГТК – т.11 б.
На касационния жалбоподател – ищец следва да се укаже да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 80 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1864/03.9.2015 г. по гр.д.№37/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о.,5 състав, в частта, с която е отменено решение №1503/01.10.2014 г. по т.д.№4971/2013 г.по описа на Софийския градски съд, т.о.,VI–8 състав, и е признато по иска на [фирма] – С., срещу [фирма] – С., че [фирма] – С., дължи на [фирма] – С., сумата 341441 лева, представляваща вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, на основание чл.417, т.9 ГПК от 05.7.2013 г. по ч.гр.д.№25817/2013 г. на Софийския районен съд, на основание запис на заповед, издаден от [фирма] – С., на 30.01.2013 г. с падеж на предявяване, предявен на 15.4.2013 г., за сумата 341441 лева, платим в [населено място], [улица], ет.5.
Определението в тази част е окончателно.
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение въззивно решение №1864/03.9.2015 г. по гр.д.№37/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о.,5 състав, в частта, с която е отхвърлено искането на [фирма] – С., за присъждане на законната лихва от предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на касационния жалбоподател [фирма] – [населено място], да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 80/осемдесет/ лева в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: