О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр. София 12.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 7/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ф. С. – пълномощник на К. К. Х. , против въззивно решение № 178/16.10.2018 г. постановено по гр.д. № 174/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е отменено решение № 212/09.05.2018 г.постановено по гр.д.№ 1532/2017 г.,в частта,с която „Горубсо – Кърджали“АД е осъдено да заплати на К. К. Х. обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване“Силикоза І ст.- ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност за разликата над 1 000 лв. до 5 000 лв.,както и в частта за разноски по делото за разликата над 55,73 лв. до 434,47 лв.,както и в частта за дължимата държавна такса за разликата над 50 лв. до 200 лв. и искът с правно основание чл.200 КТ е отхвърлен за посочената сума.Потвърдено е решението,в частта,с която е отхвърлен искът за разликата над 5 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв.Присъдени са разноски на „Горубсо – Кърджали“АД за двете съдебни инстанции.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Твърди се, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушен е материалният закон и решението е необосновано,тъй като неправилния анализ на фактите,имащи правно значение за конкретни обективно съществуващи обстоятелства са довели до неправилно приложение на принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД. Иска се неговата отмяна и уважаване на иска в предявения пълен размер,както и присъждане на разноски.
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, като твърди, че атакуваното решение е очевидно неправилно. Сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.Относно критериите,които формират съдържанието на понятието справедливост по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на получено професионално заболяване,установено с експертно решение на ТЕЛК.Позовава се на противоречие с т.11 от ППВС № 4/1968 год.,решение № 78 от 7.05.2013 г.по т.д.№ 490/12г,ІІ ТО,решение № 24 от 25.06.2013г.по т.д.№ 767/11 г.,ІІ ТО,решение № 49 от 24.06.2013 г.по гр.д.№ 5055/13 г.,ІІІ г.о. и решение № 136 от 1.03.2012 г. по гр.д.№ 414/10 г.,ІІІ г.о.; 2.Относно задължителния характер на влязлото в сила ЕР на ТЕЛК,за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 185 от 17.07.2012 г. по гр.д.№ 737/11г.,ІV г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – „Горубсо – Кърджали АД, подаден чрез адв. Е.С.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК и цената на предявения иск.
За да се произнесе с атакуваното решение, Кърджалийски окръжен съд е достигнал до собствени фактически и правни изводи, подробно е разгледал възраженията и доводите, съдържащи се във въззивната жалба и е извършил обоснована преценка на събраните доказателства. Приел е за безспорни обстоятелствата, че К. К. Х. е работил като подземен миньор в СМОК Горубсо,рудник Еньовче в периода 24.07.1985 г. – 05.03.1997 г.,а от 1992 г. до първото му освидетелстване от ТЕЛК през 1997 год.периодично е постъпвал на лечение в съответно здравно заведение.Впоследствие с ЕР от 1998 г.,1999 г.,2001г.,2003 г.,2006 г. и 2009 г.е удължаван срокът на инвалидността за професионалното заболяване „Разстройства на вегетативната нервна система.Вибрационна болест – градус втори – трети.Силикоза – Контрола „Л“.В периода 25.10.2010 г. – 12.10.2015 г.многократно е постъпвал на лечение в УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД – Пловдив,отделение по професионални заболявания и алергология. При извършено преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК от 06.11.2012 г. на ищеца е призната 50 % трайно намалена работоспособност от професионално заболяване „Вибрационна болест втори към трети стадий от локално вибровъздействие”, а по отношение на белодробното заболяване „Хроничен обикновен бронхит” не е определен % ТНР и не е приета причинна връзка.С ЕР № 4255/09.12.2015 г. на ТЕЛК на ищеца му е призната 54 % ТНР, за срок от три години – до 01.12.2018 г., с водеща диагноза „Въздействие на вибрации“ и професионално заболяване „Вибрационна болест II-III ст. от локално вибровъздействие. Силикоза I стадий – ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност”, като за „Вибрационна болест II-III ст. с локално вибровъздействие” е определена 50 % ТНР, а за „Силикоза I стадий – ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност” е определена 20 % ТНР, и общо 54 % ТНР. От така установената по делото фактическа обстановка съдът е приел, че през 2015 г. с ЕР на ТЕЛК на ищеца е признато професионално заболяване „Силикоза I стадий – ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност”, причинено в резултат на работата му при ответника като подземен миньор в рудник „Еньовче” в продължение на 11 години и 7 месеца, който рудник е признат за силикозоопасен /Протокол № 1 от 20.04.2012 г. на РУ „Социално осигуряване” [населено място]/, както и че за това професионално заболяване е била определена 20 % трайно намалена работоспособност. Приел е, че признаването на заболяването за професионално от компетентния орган (ТЕЛК) е достатъчно основание за настъпване на задължението на работодателя за обезвреда, като работодателят отговаря имуществено за настъпилите в резултат на професионалното заболяване вреди, независимо от определения от медицинските органи процент трайна неработоспособност. Възприемайки заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза е приел, че ищецът понастоящем е с нормален белодробен статус, с нормални вентилаторни показатели, като такава нормална белодробна вентилация е констатирана и към м. януари 2018 г.както и, че при ищеца силикозата не е остра, а е в хронична форма, бавноразвиваща се, лека форма , протичаща обикновено без симптоми и с нормална вентилаторна функция.Симптомите, които ищецът посочва – кашлица, задух и свирене в гърдите, са симптоми на съпътстваща диагноза хроничен бронхит или бронхиална астма, като вещото лице не е установила такива при ищеца и при двата прегледа, които е извършила.Обсъждайки гласните доказателства съдът е приел,че от тях не може да се установи по несъмнен начин описаните страдания – задух,изморяване,трудно дишане и стягане в гърдите ,да са причинени единствено от професионалното заболяване силикоза,защото те касаят предходен период,преди 2015 г.,а и не могат да опровергаят становището на вещото лице,че това са симптоми при хроничен бронхит или бронхиална астма.Освен това съдът е приел,че не е доказано заболяването ХОББ да е следствие на професионалното заболяване силикоза,респективно,че представлява усложнение от силикозата,за което се дължи обезщетение ,а органът който е компетентен да се произнесе относно влошаването на здравословното състояние и причинната връзка между професионалното заболяване и влошаването е ТЕЛК.Поради липса на доказателства,установяващи усложнения от силикозата или сочещи,че същата е в по-късен етап или по-късен стадий съдът е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,като го е редуцирал до сумата от 1 000 лв.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по отношение на първия от формулираните в изложението въпроси. Той е обусловил решаващата воля, обективирана в атакуваното решение, която противоречи на трайната практика на Върховния касационен съд.
Държавна такса не се дължи от касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 178/16.10.2018 г., постановено по в. гр. д. № 174/2018 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: