5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
гр. София 18.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 950/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Антик 2004“ ООД, подадена чрез адв. М. Б. и адв. Т. П., против въззивно решение № 76/26.11.2018 г. на Апелативен съд – Бургас по в.гр.д. № 287/2018 г., с което е потвърдено решение № 267/20.07.2018 г. на Окръжен съд – Бургас по гр.д. № 1773/2017 г., с което „Антик 2004“ ООД е осъдено да заплати на А. К. С. – гражданин на У., сумата от 58 500 евро, представляваща даденото по прекратен предварителен договор от 24.08.2016 г., сключен между страните.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното въззивно решение. Наведени са оплаквания, че противно на изложеното в исковата молба и уточненията към нея, съдът е приел, че сключеният между страните договор е отпаднал с обратна сила, поради което се е произнесъл по непредявен иск, тъй като страните не спорят, че сключеният между тях предварителен договор е прекратен по взаимно съгласие. Поддържа се, че при постановяване на атакуваното решение съдът е нарушил материалния закон, поради което и решението му е очевидно неправилно. Счита, че противно на закона, оприличавайки го на разваляне, съдът е придал обратно действие на прекратяването на сключен договор. Поддържа, че не е налице основанието по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, а съдът неправилно не е зачел обвързващата сила по чл. 365 ЗЗД на споразумението за прекратяване на сключения предварителен договор. Изложени са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и отхвърляне на предявения иск.
Касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и. т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Счита, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради вероятност същото да е недопустимо като постановено по непредявен иск. Формулирал е следните въпроси, които е отграничил като материално-правни: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да осигури правилно приложение на императивния материален закон?“,„Следва ли въззивният съд да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните?“, който е разрешен в противоречие с решение № 45/20.04.2010 г. на ВКС по т.д. № 516/2009 г.; 2/ „При прекратяване на договор по взаимно съгласие отпада ли с обратна сила облигационната връзка? Длъжни ли са страните да върнат полученото по прекратения по взаимно съгласие договор, ако в споразумението за прекратяване не са предвидили това?В кои случаи преустановяването на облигационна връзка има обратно действие по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД?“.Счита, че е разрешен в противоречие с решение № 1058/22.11.2005 г. на ВКС по т.д. № 361/2005 г., т. 1 от Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС и същевременно са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; позовава се и на възприетото в oпределение № 18/05.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5515/2014 г., IV г.о.; 3/ „Обвързан ли е съдът от постигната между страните извънсъдебна спогодба, когато предметът на спогодбата е идентичен с предмета на съдебния спор? Обвързани ли са страните от постигнатата спогодба, с която по окончателен начин са уредили възникнал между тях спор? При наличие на валидна спогодба, може ли страната по нея да предявява права по реда на неоснователно обогатяване?“, счита, че е разрешен в противоречие с решение № 149/16.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5105/ 2014 г., IV г.о., решение № 137/25.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 888/2009 г., II т.о., решение № 780/19.12.1995 г. по н.д. № 751/1995 г., II н.о., решение № 28/01.03.2017 г. на ВКС по гр.д. № 600094/16 г., IV г.о., решение № 1220/26.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5051/2007 г., V г.о., решение № 985/27.12.2004 г. на ВКС по т.д. № 97/2004 г., II т.о., решение № 578/13.11.2008 г. на ВКС по т.д. № 338/2008 г., I т.о.; 4/ „Подлежат ли на тълкуване клаузи в сключеното между страните споразумение от 23.10.2017 г., които са ясни, точни и не пораждат съмнение относно вложената в съдържанието им действителна воля на договарящите? Може ли съдът при тълкуване на договор да подмени формираната при сключването му и обективирана в съдържанието му воля на договарящите? При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните при спазване на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД?“, за който сочи да е разрешен в противоречие с решение № 67/30.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 1843/2013 г., II т.о., решение № 236/24.10.2017 г. на ВКС по гр.д. № 576/2017 г., IV г.о., решение № 87/07.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 761/2008 г., I т.о. По въпросите, които е отграничил като процесуално-правни: 1/ „Частният документ, който удостоверява неизгодни за страната факти, ползва ли се с материална доказателствена сила?“.Счита, че е разрешен в противоречие с решение № 72/05.04.04 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 2645/2002 г., решение № 51/21.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 528/2009 г., I т.о., решение № 1/19.03.2001 г. на ВКС по гр.д. 687/2001, II г.о.; 2/ „Длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното материално право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и да изложи правните си доводи? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?“,за който сочи да е разрешен в противоречие с т. 3 на Постановление 1/ 13.07.1953 г. на Пленума на ВС, решение № 91/21.04.2016 г. н ВКС, III г.о. по гр.д. № 4497/2015 г., решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС, I г.о. по гр.д. № 4744/2008 г., решение № 154/31.08.2012 г. на ВКС по гр.д. № 746/2010 г., решение № 554/08.02.2012 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 11636/2010 г.
В срока по. чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – А. К. С., подаден чрез адв. Т. П., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Апелативен съд-Бургас е бил сезиран с жалба от „Антик 2004“ ООД и се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от А. К. С. против „Антик 2004“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за присъждане на сумата от 58 500 евро. Посочил е, че с исковата си молба ищцата е претендирала ответникът да бъде осъден да ? върне заплатените от нея по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място] суми. Договорът бил сключен на 24.08.2016 г., уговорено било цената в размер на 68 247 евро да бъде платена на вноски. Със споразумение от 23.10.2017 г. страните прекратили по взаимно съгласие сключения предварителен договор,като продавачът се задължил да върне на купувача преведената от нея сума по банков път в размер на 25 000 евро, като в определен срок я преведе по посочена от нея банкова сметка. От събраните по делото писмени доказателства съдът е установил, че А. К. С. е превела по банков път на „Антик 2004“ ООД сумата от 25 000 евро, а видно от представените разписки в брой е изплатила вноски по предварителния договор в общ размер от 33 500 евро. Платила е 5 000 евро на П. И. – управител на дружеството – продавач и 28 500 евро на П. Т. – служител в дружеството на продавача. Втората е разпитана като свидетел в първоинстанционното производство и от показанията ? се установява, че получената сума е оставила в касата на дружеството. При тези данни съдът е приел, че на А. К. С. се дължи връщане на платената от нея сума от общо 58 500 евро. Съдът е приел, че сумата посочена в сключеното споразумение за прекратяване на предварителния договор обхваща само парите, преведени по банков път от купувача. Посочил е, че този извод се подкрепя и от изявлението на ответника, съдържащо се в отговора на исковата молба. Счел е за неоснователен довода на „Антик 2004“ ООД, че споразумението е нов самостоятелен договор, уреждащ други отношения между страните. Напротив, АС-Бургас е приел, че то урежда последиците от прекратяването на сключения предварителен договор. Изразено е съгласието на страните, че договорната връзка между тях е прекратена и отпада договорът като основание за възникване на права и задължения, поради което и всичко получено от тях в изпълнение на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД подлежи на връщане, поради което и възражението на продавача по прекратения предварителен договор, че отговорността му може да бъде ангажирана само на договорно основание, е неоснователно. Претендираните от А. К. С. суми не са на основание неизпълнение на валиден и действащ договор, а като последица от прекратен договор, което прекратяване задължава страните да върнат полученото. АС-Бургас е счел за неоснователно и възражението, че страните се договорили да бъде върната единствено сума в размер на 25 000 евро – платена по банков път, тъй като сумите платени в брой вече били върнати. Посочил е, че споразумението е частен документ и съдът не е обвързан от посоченото в него, а е длъжен да изследва всички доказателства по делото. Освен това „Антик 2004“ ООД не е представило никакви доказателства, че вече е върнало получените на отпаднало основание суми. Ето защо е потвърдено първостепенното решение, с което е уважена исковата претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 58 500 евро, представляваща сбор от платените по банкова сметка суми в размер на 25 000 евро и и платените в брой 28 500 лв.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В подадената жалба обаче са изложени подробни съображения, обосноваващи доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне на предходните инстанции по ненаведени в исковата молба и уточненията към нея твърдения и искания. От друга страна в съответствие с нормите на чл. 5 и чл. 7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, след преценка на съдържанието на исковата молба и заявения петитум.
Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2288,32 лв. за касационно разглеждане на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 76/26.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 287/2018 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
УКАЗВА на „Антик 2004“ ООД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 288, 32 лева /две хиляди двеста осемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: