3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
гр. София, 30.07.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 1087 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците В. Д. П., Б. Д. Д.-Д. и М. Г. К., трите чрез адв. А. Д. срещу решение № 248/30.10.2017 г., постановено по гр.дело № 302/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 28.12.2016 г. по гр.дело № 1865/2015 г. на Дупнишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от жалбоподателите срещу П. Г. К. и М. Д. П. – К. с правно основание чл.26,ал.2, пр.последно ЗЗД и евентуално съединен иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за обявяване за нищожен, поради привидност, респ.разваляне поради неизпълнение от страна на ответника П. Г. К. на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане сключен между С. Г. К., починал на 10.08.2015 г. и П. Г. К., обективиран в нотариален акт № 71/15.12.2010 г.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви и как се изпълнява процесуалното задължение на въззивния съд да направи собствени правни изводи като обсъди всички относими доказателства и доводите, и възраженията на страните при прилагането на предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие правото, 2. какво е съдържанието и как се определя обемът на престацията на длъжника по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане, за да се счита за удовлетворен легитимирания кредиторов интерес, решен в противоречие с практиката на ВКС. В изложението се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответниците по касационната жалба М. Д. П.-К. и П. Г. К., двамата чрез адв.С. Г. са изразили становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен главен иск с правно основание чл. 26,ал.2,пр.последно ЗЗД за прогласяване нищожност, като привиден на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт /№/ и евентуално съединен иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне, поради неизпълнение на същия договор.
Всеки от посочените искове е оценяем. За определяне размера на цената на исковете са приложими разпоредбите на чл.69,ал.1,т.4 ГПК. Според посочения текст размерът на цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор се определя от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – размерите по т.2. Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право – чл.69,ал.1,т.2 ГПК.
Като взема предвид цитираните разпоредби съдът намира, че за определяне цената на всеки от исковете следва да се съобрази данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на договора за издръжка и гледане, сключен на 15.12.2010 г. и обективиран в нот.акт /№/ С договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е прехвърлена собствеността върху 656/775 кв.м.идеални части от поземлен имот с идентификатор /№/ с площ за целия имот 775 кв.м., ведно със съществуващата в имота сграда с идентификатор /№/ на един етаж със застроена площ от 29 кв.м., находящ се в [населено място] баня. Видно от приложеното по първоинстанционното дело Удостоверение за данъчна оценка изх. № [ЕГН]/18.12.2015 г., издадено от [община] данъчната оценка на целия недвижим имот е 2923.60 лв. Следователно цената на всеки от предявените искове – главен с правно основание чл.26,ал.2,пр.последно и евентуален иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД е с цена до 5000 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение е по гражданско дело с цена на всеки от предявените искове до 5000 лв. Поради това на осн.чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Освен това въззивното решение не е сред изключенията, предвидени в чл.280,ал.3 ГПК. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 10067/15.12.2017 г., подадена от ищците В. Д. П., Б. Д. Д.-Д. и М. Г. К., трите чрез адв. А. Д., съдебен адрес [населено място], [улица], срещу решение № 248/30.10.2017 г., постановено по гр.дело № 302/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд,
Прекратява производството по гр.дело № 1087/2018 г. по описа на ВКС Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274,ал.2,пр.2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
3