О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1042
София, 09.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2439/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№21877/20.02.2017 г., подадена от [фирма] – С., против въззивно решение №8357/17.11.2016 г. по гр.д.№7944/2016 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., III- Б въззивен състав, с което потвърдено решение от 11.12.2015 г. по гр.д.№1430/2015 г. по опис на Софийския районен съд, II ГК, 68 състав, с което са уважени предявените от Г. К. К. от [населено място] против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и чл.128 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че „Предмет на установяване по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване незаконност на уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ е фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от служителя трудови функции, съответно премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на работата на предприятието. Когато тези факти са установени, трудовият договор със служителя е прекратен при наличие на основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ. В настоящия казус няма представени каквито и да било доказателства в тази насока от страна на ответника/работодателя/, който именно трябва да докаже факта на намаляване обема на работа, включително и решение от компетентния орган на рабоотдателя за намаляване на персонала на предприятието именно поради намаляване обема на работа.
Позоваването на ответника на изтекла погасителна давност за предявяването на исковете, се явява преклудирано съгласно т.4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, където е посочено, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, а както бе посочено по-горе, такъв не е бил депозиран от ответника в законоустановения срок.
Изводът е, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 се явява основателен, което води до основателност и на предявения акцесорен иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Основателен се явява искът и по чл.128, т.2 от КТ до размера, определен от районния съд. По делото липсват доказателства за извършени от ответника плащания. Депозираните извлечения от разплащателни ведомости не съдържат подпис на ищеца, удостоверяващи получени от него суми. От друга страна, представените платежни нареждания касаят плащания за други взмания, /обезщетения/, а на две от тях е посочено плащане по договор, но не става ясно какъв е този договор.“
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли да се допуска представянето на доказателства и депозирането на възражения в първото по делото заседание, при липса на депозиран отговор, поради нередовно връчена искова молба ?“. Моли се за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК без да се сочи конкретна съдебна практика.
Ответникът по касация Г. К., посредством процесуалния си представител – адв. С. Д., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговорът на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима.
Изложението не отговаря на приетото с т.1, от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Оплакване в посочени във въпроса смисъл е било поставено с въззивната жалба, но Градския съд не е изложил никакви изводи по него. За да бъде допуснато обжалваното решение до касационно обжалване, касационният жалбоподател е следвало да постави процесуален въпрос във връзка с липсата именно на извод по това оплакване, което не е сторено. Поставеният въпрос има характер на оплакване срещу решение на първоинстанционния съд.
Поради това обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №8357/17.11.2016 г. по гр.д.№7944/2016 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., III- Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: