2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 13.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4274/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба.,вх.№3616/01.10.2018 г. подадена от главен юрисконсулт Р. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба „Водоснабдяване и канализация“ ООД – [населено място], против въззивно решение №94/28.8.2018 г. по гр.д.№120/2018 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №271/04.6.2018 г. по гр.д.№204/2018 г. по описа на Търговищкия районен съд, девети състав, с което е уважен предявеният от И. С. Д. от [населено място] против „Водоснабдяване и канализация“ ООД – [населено място], иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че „Съдът, като провери обжалваното решение и като съобрази доводите на страните, намира следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на Т. по отношение на установените факти изцяло, както по отношение на правните изводи с едно малко изключение.
Основният довод в жалбата, който е бил застъпен и в отговора на исковата молба, както и цялостната защита на ответника касае допустимостта на иска и това, че вече има формирана сила на присъдено нещо по спора – предявен между същите страни, на същото основание.
Претенцията на ищеца се е основавала на това, че той е бил незаконно уволнен на 22.10. 2015 г. и за времето от уволнението, до 22.04. 2016 г. иска да получи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за период от 6 месеца.
Безспорно е установено по делото, че уволнението е признато за незаконно и отменено с решение на Т. по гр.д. 1907/ 2015 г., влязло в сила на 18.05. 2017 г. По това дело не е бил предявен иск за обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ.
Ищецът е бил без работа от момента на уволнението си, до 11.07. 2017 г. След като е бил възстановен на работа ищецът предявява иск за обезщетение, за период от месец октомври 2016 г., до м. март 2017 г. Тази претенция е била отхвърлена от съда, с решение по гр.д. № 1426/ 2017 г. на Т.. Мотивите са, че работникът има право на обезщетение за период не по-дълъг от 6 месеца след уволнението, претенцията касае период, който е от шест месеца, но доста след изтичането на първите 6 месеца.
По делото е безспорно установен и размерът на обезщетението за шест месеца, според получаваното брутно трудово възнаграждение от ищеца, а именно сумата от 8998,68 лв.
Тези факти са установени по делото и по тях не се спори. Единственото възражение на ответника касае допустимостта на иска. То обаче е неоснователно. По настоящата искова претенция съдът не се е произнасял. Постановеното решение по гр.д. № 1426/ 2017 г. на Т. е за друг период от време, от м. октомври 2016 г., до месец март 2017. Настоящата претенция е за период от 22.10. 2015 г., до 22.04. 2016 г. Т.е. претенциите по двете дела са за различен период от време, поради което за настоящия иск няма формирана сила на присъдено нещо.
Всички изложени доводи както в писмения отговор на ответника, така и в жалбата по въпроса за допустимостта, са неоснователни.
Въззивният съд е длъжен да коригира само онази част от мотивите на Т., в която се говори, че срокът за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е преклузивен. Този срок е давностен и се прилага само при направено възражение от страна на ответника, в срока за отговор на исковата молба. Въззивният съд не откри подобно възражение в отговора, още повече този срок не е бил изтекъл към момента на предявяване на иска.
Решението като краен резултат е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1.Следва ли съдът да следи служебно за предметният обхват на силата на присъдено нещо, формирана в предходно приключил спор за обезщетяване на вреди по чл.225, ал.1 КТ, след отмяна на незаконно уволнение, спрямо неразрешената от него част в новото производство ?, 2. Докъде се простират обективните предели на СПН, в случая на повторно заявен спор, между същите страни и на същото основание по чл.225, ал.1 КТ, за вземане на обезщетение, след изтичане на шестмесечния срок, и дали това по прави процесуално допустим ?, 3. Налице ли е правен интерес за ищеца от провеждане на втори иск по чл.225, ал.1 КТ, между същите страни, щом в предишното проведено дело, след отмяна на уволнението му,, не е било присъдено претендираното обезщетение и искът е отхвърлен като неоснователен ?, 4. Принципът на служебното начала, дефиниран в чл.7 ГПК, намира ли приложение при изясняване на въпроса за допустимостта на повторно предявен иск по чл.225, ал.1 КТ, за неприсъденото обезщетение след изтичане на шестмесечния срок, заявен в предходно приключилото дело ?, 5. Съдът обвързан ли е да изпълни задължението си по прилагане на правилото по чл.235, ал.2 ГПК ?, 6. Ако ищецът е пропуснал за заяви или да посочи доказателство, поради собственото си бездействие, може ли той да поправи собственото си бездействие в следващо производство, с повторно предявен иск по чл.225, ал.1 КТ ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Сочи се и се прилага практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, подробно изброена в изложението и приложена като преписи към него.
Ответникът по касация И. С. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Д. И., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок,, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допустимостта на въззивното решение до касационно обжалване настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
С оглед поставените въпроси, настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г.о., намира, че първите четири от тях са решаващи за изхода по спора, но следва да бъдат уточнени по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, в един въпрос със следното съдържание: „Допустим ли е иск по чл.225, ал.1 КТ за шестмесечния период след прекратяване на прекратяване на трудовия договор, при наличие на влязло в сила решение на същото основание, за период, следващ първите шест месеца след уволнението ?“
На касационния жалбоподател следва да се укаже в седмичен срок от получаване на съобщението да внесе и представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 180 лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №94/28.8.2018 г. по гр.д.№120/2018 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, г.о.
УКАЗВА касационния жалбоподател в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 180/сто и осемдесет/ лева.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: