Разпореждане №622 от 23.7.2019 по ч.пр. дело №3084/3084 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 622

гр. София, 23.07.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1119/2019 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба , подадена чрез адв. Е.П. – пълномощник на Б. Ц. Б. , против въззивно решение № 7082/ 13.11.2018 г. на Софийски градски съд,постановено по в.гр.д. № 12891/2017 г., с което е потвърдено решение № 172607/ 14.07.2017г. на Софийски районен съд,постановено по гр.д.№ 58289/2016г.,с което са отхвърлени предявените от касатора срещу А. Ф. Ф. искове за лишаване от родителски права и за ограничаване на родителските права по отношение на детето С. А. Ф..
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позова на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Когато при установено,в условията на пълно и главно доказване,че е изцяло в защита на най-добрият интерес на детето бащата да бъде лишен от родителски права,защото не полага трайно грижи за детето,това не е направено от съда,това не накърнява ли интересите на детето; 2.В интерес на защитата на най-добрият интерес на детето ли е да не бъдат отнети родителските права на родител,който не е полагал каквито и да е грижи за детето си,не е правил опити да го вижда и не е изплащал издръжка,определена в съдебно решение.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – А. Ф. Ф., подаден от адв. И. А., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел,че двете кумулативни предпоставки,визирани в разпоредбата на чл.132,ал.1,т.2 СК, а именно – родителят без основателна причина трайно да не полага грижа за детето и да не му дава издръжка са недоказани.Съдът е приел,че поведението на ответника, представляващо цялостно неизпълнение на родителските задължения,не е във формата на тежко укоримо виновно бездействие на родителя,а се дължи на поведението на другия родител упражняващ родителските права по отношение на детето,който не е оказал съдействие и е възпрепятствал контактите с детето.
Решението следва да се допусне до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Макар касаторът изрично да е посочил, че иска допускане до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, всъщност претендираното основание е това по т. 1 от същия текст, защото и двата въпроса,макар и не съвсем точно формулирани са разрешени в противоречие с трайната практика на ВКС. И двата въпроса са съществени и са дали основание за постановяване на атакуваното решение в този му вид.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос относно предпоставките за лишаване от родителски права на основание чл.132,ал.1,т.2 СК, уточнен и конкретизиран от настоящата инстанция,съобразно предоставените правомощия по т.1 от ТР № 1/2010г на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7082/ 13.11.2018 г. на Софийски градски съд,постановено по в.гр.д. № 12891/2017 г.
УКАЗВА на Б. Ц. Б. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top