2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 13.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4466/2018 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба, вх.№2625/18.7.2018 г., подадена от адв. А. Б. – процесуален представител на ответника по исковата молба Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ – Б., против въззивно решение №2977/18.6.2018 г. по гр.д.№374/2017 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1758/21.02.2018 г. по гр.д.№2529/2017 г. по описа на Благоевградския районен съд, шести състав, с което са уважени предявените от Т. Ж. Б. от [населено място] против Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ – Б., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивният съд е приел, че в ответното училище е налице съкращение в щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ. Прието е също така, че процедурата по реалното извършване на подбора е била опорочена, доколкото от доказателствата по делото се установява, че в подбора е участвало лице, което не е следвало да бъде включено в него, а същевременно не е участвало друго лице, също заемащо длъжността „учител по английски“, което при това е било включено от работодателя в комисията по извършване на самия подбор. Освен това е отчетено, че включването на лицето М. З. е неправилно, която макар и в момента на подбора да е заемала вече длъжността „учител по английски“, към момента за който е извършван подбора, тя е заемала длъжността „възпитател“, поради което подборът е задължителен само по отношение на служители, изпълняващи идентични трудови функции, а при тази преценка се изхожда от естеството на работата за периода на оценката. Съдът е приел, че при наличието на оспорване на протоколите на нарочно назначената от работодателя комисия по подбора същият е следвало да докаже отразеното в тях с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства, което не е сторено от него. Освен това е прието, че в подбора е следвало да участва и друго лице – свидетелката В. К., която също не е била включена в подбора, независимо, че е била учител по английски, като същата е била включена в комисията по подбора. Съдът е стигнал и до извод за липса на обективна оценка при подбора, изразяваща се в това, че едни и същи отрицателни факти, неблагоприятни за оценката на ищцата, са били съотнасящи по няколко пъти към различни критерии за оценка, което се установява от показанията на свидетелката М.. Констатирани са и субективни изводи на членове на комисията по подбора като някои от установените факти не са били правилно оценени. При определяне на изводите си въззивният съд се е обосновал с практиката на ВКС по чл.290 ГПК.
Относно търсеното от ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 КТ въззивната инстанция е приела, че искът е основателен, видно от представеното от ищцата копие от трудовата книжка.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК по процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди представените доказателства и доводите на страните във връзка с тях, да изложи свои съображения при обосноваване на фактическите и правни изводи по съществото на спора. Поставя се и въпрос, по който се твърди, че е в противоречие с практиката на ВКС, а именно, че за да е законосъобразен подбора, следва ли същият да спази формалната процедура по документиране и в хипотезата на назначена от работодателя комисия по подбора от значение ли е за законосъобразността на подбора работата на комисията и начинът на документирането й, както и че длъжен ли е работодателят да се съобрази със становището на комисията. Поставя се и въпрос за доказателствената сила на протокола на комисията за подбор и следва ли да се доказва от работодателя законосъобразността на подбора, ако работникът не е оспорил констатациите за извършен подбор, респ. може ли законосъобразността на подбора да се установява чрез разпит като свидетели на лица, които нямат преки впечатления от работата на ищеца, но са били ангажирани с процедурата по подбор.
Поставя се въпрос и по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, а именно „Следва ли да се приемат за доказани предпоставките на чл.225, ал.1 КТ, и конкретно времето през което незаконно уволненият работник/служител е останал без работа, когато той е представил с исковата молба препис(фотокопие) от трудовата си книжка, от което е видно, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение с ответника-работодател, няма извършени други вписвания за постъпване на работа при същия или друг работодател, без да са ангажирани никакви други доказателства в тази насока, включително и без да е направена от съда констатация по оригинала на трудовата книжка ? По този въпрос касационният жалбоподател се позовава на ТР №6/15.6.2014 г. по тълк.д.№6/2013 г. на ВКС ОСГК и решение №409/02.12.2014 г. по гр.д.№2667/2013 г. на ВКС, IV г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Т. Ж. Б., посредством процесуалния си представител – адвокат А. Г., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответницата по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, относно процесното основание за прекратяване на трудовото правоотношение обаче не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Решаващият извод на въззивната инстанция относно незаконосъобразността на извършеното уволнение по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ визира невлючването в подбора на служители, които е трябвало да бъдат включени в него и даже някои от тях за участвали в назначената от работодателя комисия по подбора. Въпрос във връзка с този извод не е поставен, поради което отговор на останалите въпроси не следва да бъде даван. Поради това по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въззивното решение обаче следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса „Следва ли да се приемат за доказани предпоставките на чл.225, ал.1 КТ, и конкретно времето през което незаконно уволненият работник/служител е останал без работа, когато той е представил с исковата молба препис(фотокопие) от трудовата си книжка, от което е видно, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение с ответника-работодател, няма извършени други вписвания за постъпване на работа при същия или друг работодател, без да са ангажирани никакви други доказателства в тази насока, включително и без да е направена от съда констатация по оригинала на трудовата книжка ?“.
Поради това въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване само по този въпрос и относно претенцията по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ с оглед посоченото по-горе противоречие.
На касационният жалбоподател следва да се укаже да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 102 лева в седмичен срок от получаване на съобщението като му се укаже, че в противен случай касационната жалба в тази част ще бъде върната.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230, във връзка с чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2977/18.6.2018 г. по гр.д.№374/2017 г. по описа на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №1758/21.02.2018 г. по гр.д.№2529/2017 г. по описа на Благоевградския районен съд, шести състав, в частта с която е уважен предявеният от Т. Ж. Б. от [населено място] против Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ – Б., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
УКАЗВА касационния жалбоподател Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ – Б., в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 102/сто и два/ лева.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2977/18.6.2018 г. по гр.д.№374/2017 г. по описа на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №1758/21.02.2018 г. по гр.д.№2529/2017 г. по описа на Благоевградския районен съд, шести състав, в частта с която са уважени предявените от Т. Ж. Б. от [населено място] против Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ – Б., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: