О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 02.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №237/2019 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№18602/25.10.2018 г., подадена от адвокат И. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба Р. Г. К. от [населено място], против въззивно решение №2299/13.9.2018 г. по гр.д.№6336/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 10 състав, с което е отменено решение №5852/10.8.2017 г. по гр.д.№10368/2015 г. по описа на Софийския градски съд, I ГО, 17.ти състав, и Р. Г. К. от [населено място] е осъден да заплати на М. Р. Х. от [населено място] сумата 44700 лева, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 10.8.2015 г. до окончателното й изплащане, представляваща заемна сума по договор за заем, сключен между Д. М. Х. и Р. Г. К. на 30.5.2014 г., и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 300 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.3.2015 г. до 10.8.2015 г. върху главницата от 44700 лева, както и сумата 4587,42 лева деловодни разноски за двете инстанции.
Въззивният съд е приел, че „Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален договор, който може да бъде сключен в писмена форма или чрез реално предаване на паричната сума, предмет на договора за заем.
Договорът за заем е неформален договор, за действителността на който не се изисква нарочна писмена форма. За да бъде доказано, обаче, сключването на действителен договор за паричен заем за суми над 5000 лв. е необходима винаги писмена форма, предвид разп. на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Доколкото договорът за заем е реален договор следва да бъде доказано и реалното предаване на сумата, чрез надлежни писмени доказателства.
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема, че между наследодателката на ищцата и ответника е бил сключен договор за заем на 30.05.2014г. на сумата от 95 700 лева.
Ответникът оспорва реалното предаване на уговорената с договора за заем заемна сума. При оспорване на предаването, съответно приемането на заемната сума от заемателя, тежестта на доказване на факта на предаването на сумата е за заемодателя-ищец. Съдът предвид съдържанието на чл.1 и чл.2 от договора за заем, чието съдържание не е оспорено по делото, приема за доказан факта на предаване на заемната сума в момента на сключване на договора.
Съгласно чл.1 от раздел I „Предмет на договор“ от договора за заем заемодателят се задължава да даде в заем на заемателя сумата от 95 700 лева по реда и съгл. условията на договора.
Съгласно чл.2 от раздел I „Предмет на договор“ от договора за заем, предаването на заемната сума ще се извърши в срок до 30.05.2014г., т.е на датата на сключване на договора.
Съгласно чл. 7 от раздел III „Права и задължения на заемателя“ от договора за заем, заемателят има право да получи заемната сума по реда и съгласно условията на договора, т. е. в деня на сключване на договора.
Договорът за заем е частен диспозитивен документ. Той има характера на частен свидетелстващ документ само в частта, с която удостоверява предаването на заемната сума, дори и да не е изрично уговорено с договора, че в тази част той служи за разписка за предаването на сумата. В частта, с която се удостоверява предаването на сумата волята на страните трябва да бъде ясна и недвусмислена, за да се приеме за доказан факта на предаване на сумата.
В случая, съдът намира, че разпоредбите на чл.1 и чл.2 от процесния договор за заем удостоверява предаването на заемната сума в деня на подписване на договора, ако и изрчино да не е уговорено, че в тази част договорът има характера на разписка и да не е изрично декларирано от заемателя, че е получил сумата. Уговорените между страните съглашения с разпоредбите на чл.1 и чл.2, и на чл.7(1) от договора за заем, съставляват общи уговорки относно правата и задълженията на страните по договора за заем, в тази част договорът има характера на диспозитивен частен документ, но и на свидетелстващ документ относно предаване на заемната сума, предвид уговорения срок за предаване в деня на сключване на договора.
Настоящият съдебен състав намира, че не съществува противоречие в посочените клаузи на процесния договор за заем досежно цялостния смисъл на съдържанието на договора за заем, вкл. и досежно обстоятелството, че заемната сума е предадена в деня на сключване на договора за заем. Същинското съдържание на договора за заем следва да се търси във волеизявлението на страните досежно предаването, съотв. получаването на заемната сума, а не във волеизявленията на страните, с които се уговарят по-общо правата и задълженията им по договора.
Съгл. разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
В случая и при систематическо и при логическо тълкуване на договора, следва да се приеме, че ясно е изразена волята на страните: заемодателят да предаде в собственост на заемателя в деня на подписван на договора сумата от 95 700 евро“.
В този смисъл на тълкуване на общото съдържание на договора е и задължителната за настоящата съдебна инстанция практика по чл.290 от ГПК на ВКС: решение № 123/02.05.2012г. по гр.д.№ 959/2011г. на ГК, Трето г.о. на ВКС, решение № 235/27.09.2016г. по гр.д.№ 1362/2016г. ГК, Четвърто г.о. на ВКС и пр.
Съдът изцяло кредитира заключенията на СГЕ и приема, че ръкописният текст върху 11 броя разписки, оспорени от ответника не са положени от ответника, но вещите лица не дават категорично заключение дали подписите положени върху тези разписки са изпълнени от Р. К..
Всяка от разписките има характера на частен писмен свидетелстващ документ, изходящ от ответника (който факт се оспорва) и от наследодателката на ищцата който факт не се оспорва) и разписките имат характера на косвени и/или иницииращи доказателства за съществуването на облигационни отношения между страните по договор за заем от 30.05.2014г. Разписките доказват (ако се приеме тяхната истинност и автентичност) изгодни и за двамата издатели факти, поради което за всяка от страните е тежестта за доказване на твърдения от нея факт: за ищцовата страна, че подписът положен от Р. К. е автентичен, за ответната страна, че подписът положен от Р. К. не е автентичен. Предвид заключението на СГЕ, настоящият съдебен състав приема, че не е доказан по категоричен начин нито един от двата факта, относими към автентичността на разписките, поради което разписките следва да се ценят като релевантни писмени доказателства единствено и само в съвкупност с останалите доказателства по делото и в контекста на останалите писмени доказателства. В случая не може да бъде установен пряко фактът, подписани ли са разписките от Р. К., но предположението, че е възможно те да са подписани от Р. К. съобразено с пряко и категорично установения факт за подписване на договора за заем от Р. К.(подписа под договора за заем не е оспорен, а и заключението на СГЕ е категорично, че същият е положен от Р. К.) дава основание у съда да се изгради вътрешно убеждение относно действителното съществуване на облигационни отношение между наследодателката на ищцата и ответника по делото по договор за заем, сключен на 30.05.2014г. В този смисъм е и практиката на ВКС: Решение №554/08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г., ГК, четвърто г.о. на ВКС и пр.
Досежно възражението на ответника относно съществуването само на едно заемно отношение между страните, обезпечено с абстрактната сделка-запис на заповед изд. на 30.04.2014г. и погасен видно от разписка, изд. на 30.06.2014г. (единствената неоспорена разписка от ответника), съдът намира това възражение за ирелевантно.
Записът на заповед би имал надлежна доказателствена сила относно съществуването на твърдяната каузална сделка (договор за заем за 10 000 лв.), като основание за неговото издаване, само ако по съответния надлежен ред беше доказано съществуването на правоотношение между страните по делото по тази каузалната сделка. Записът на заповед, имащ значение на абстрактна сделка и на ценна книга едновременно, няма правопораждаща доказателствена сила относно съществуването на каузална сделка, свързана с неговото издаване. Той би могъл да има значението на иницииращо доказателство относно съществуването на такава каузална сделка, но само при наличие на друго оригинерно доказателство, свидетелстващо или удостоверяващо твърдяната каузална сделка. то не е представено такова доказателство, съдът намира, че записът на заповед, подписан от издателя Р. К. (чийто подпис не се оспорва), не би могъл да докаже наличие на облигационно отношение по договор за заем между страните по делото относно сумата от 10 000 лв., сключен преди или успоредно с процесния договор за заем от 30.05.2014г. Но дори и да бъде доказано съществуването на отношения между страните по друг договор за заем, то тези отношения са ирелевантни за настоящия порцес и могат единствено да бъдат ценени като косвени доказателства за трайни облигационни отношения между страните по делото, което не изключва съществуването на заемно правоотношение, възникнало с договора за заем от 30.05.2014г. Предвид това настоящият съдебен съста намира записа на заповед за неотносим по делото, още повече, че никоя от страните не твърди, че със същия се обезпечава договора за заем, сключен на 30.05.2014г.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.т.1 ГПК, както по чл.280, ал.2 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1.Дължи ли се изрично произнасяне по конкретното дело по реда на чл.194, ал.2 ГПК относно оспорените по реда на чл.193 ГПК 11 броя разписки?, 2. Следва ли съдът да изследва действителния смисъл на ясни клаузи на процесния договор за заем ? Допустимо ли е съдът да извършва разширително или корективно тълкуване на клаузи от процесния договор, които имат напълно ясен и еднопосочен смисъл ? Може ли да представлява разписка за плащане документ, в който не се съдържа изявление за получаване или предоставяне на парични средства ?
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответницата по касация М. Р. Х., посредством процесуалния си представител – адв. Е. П., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответницата по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Съгласно т.1, изречение трето, in fine от тълкувателно решение №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като вторият от поставените въпроси следва да бъде уточнен по следния начин: „Следва ли съдът да изследва действителния смисъл на ясни клаузи от договор за заем ? Допустимо ли е съдът да извършва разширително или корективно тълкуване на клаузи от договор, които имат напълно ясен и еднопосочен смисъл ?“, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На касационния жалбоподател следва да бъде указано да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 900 лева в седмичен срок от получаване на настоящото определение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2299/13.9.2018 г. по гр.д.№6336/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 10 състав.
УКАЗВА на касационния жалбоподател Р. Г. К. в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 900/деветстотин/ лева.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: