Р Е Ш Е Н И Е
№ 356
София,22.04.2009 година
в и м е т о н а н а р о д а
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в
съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Мими Фурнаджиева
при секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 900 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение № 507 от 02.11.2007 година по гр.д. № 499/2007 година на Благоевградски окръжен съд е оставено в сила решение № 96 от 05.04.2007 г. по гр.д. № 976/2005 г. на районен съд гр. Г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване на установено по отношение на О. Х., че М. Г. С. от с. И., Благоевградска област е бил собственик към момента на внасянето и в ТКЗС на земеделска земя в землището на с. И., община Х., съставляваща нива с площ от 2000 дка в м. “Д”.
Касационна жалба против решението на Благоевградски окръжен съд е постъпила от М. Г. С. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че изводите на съда относно осъщественото от наследодателя на ищеца владение на процесният имот е необоснован, в противоречие с фактите, установени от разпитаните по делото свидетели. Изложени са и оплаквания за неправилно приложение на чл. 82 ЗС предвид доказателствата, че след смъртта на наследодателя му, ищецът е продължил да упражнява несмущавана фактическа власт върху имота. Ответникът по касационната жалба О. Х. не взема становище.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
В обжалваното решение на Благоевградски окръжен съд е прието за установено, че ищецът М. Г. С. е наследник на Г. Великов С. , починал на 16.02.1956 г. и оставил наследници: синове Велик и М. (ищеца по делото) и дъщери П. и М. С решение № И43 от 06.06.1994 г. на ОбСЗГ гр. Х., на ищеца М. Г. С. е било възстановено правото на собственост върху нива от 0,800 кв.м. в м. “Д”, съставляваща имот № 381 по плана на местността. С решение от 05.08.2005 г. по гр.д. № 510/2005 г. на районен съд гр. Г., постановено в производство по иск с правно основание чл.11, ал. 2 ЗСПЗЗ, е било признато за установено по отношение на ОсЗГ гр. Х., че ищецът има право на възстановяване собствеността и върху нива от 1200 кв.м., граничеща с възстановената му през 1994 г. нива от 0,800 кв.м. и съставляваща възстановена вече собственост на О. Х. решение № И* от 07.03.1995 г. на ОСЗГ гр. Х.. Прието е, че правото на собственост на ищеца върху процесната нива от 1200 кв.м. не е доказано; че не е доказано право на собственост и на наследодателя му Г. Великов С. ; че извод за придобиване на имота по давност не може да се изведе от показанията на свидетелите, които предвид възрастта им не могат да имат непосредствени впечатления за упражнявана от наследодателя на ищеца фактическа власт в периода след 1937 г., нито извод, че след смъртта на Г. С. до внасяне на имота в ТКЗС през 1957 г., ищецът го е владял с намерение за своене спрямо останалите наследници. Приел е за неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ поради недоказаност на твърденията за изтекла в полза на ищеца придобивна давност, присъединена към тази на наследодателя му Г. Великов С.
Решението е правилно.
Правилни, в съответствие със закона и доказателствата по делото са изводите на съда, че правото на собственост на наследодателя на ищеца Г. Великов С. върху процесния имот преди внасянето му в ТКЗС не е установено по безсъмнен начин – не е установено постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно владение, продължило двадесет години, за да е налице придобивна давност с оглед закона за давността от 1898 г. (отм. 1951г.). Съвкупният анализ на доказателствата сочи, че процесната земеделска земя е била обработвана от бащата на ищеца в продължителен период преди 1957 г., без да е установен началният момент на завладяването и. Факти, сочещи за осъществено в продължение на двадесет години непрекъснато, несмущавано владение не се установяват, нито от показанията на свидетелите Т, които не могат да установят с категоричност началният момент на установяване на фактическа власт върху земята, нито от показанията на свидетеля С, който по категоричен начин установява, че след 47 г. (съобразно възрастта на свидетеля – г. и възпроизведените спомени от дванадесетгодишна възраст) процесната земя е била обработвана от Г. С. , т.е. доказаното осъществено владение в периода 1947 г. – 1957 г. е за период, който не дава основание да се приеме придобиване поради изтекла давност.
Неоснователно е и касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 82 ЗС. Действително, наследяването поражда общо правоприемство и е основание за присъединяване на владението на наследодателя, но ищецът не може да се позове на придобивна давност – да попълни срока на същата, дори и присъединявайки към осъщественото от него владение и продължителността на владението, осъществявано от неговия праводател. Давността е започнала да тече от 1947 г. при действието на Закона за давността от 1989 г. – към влизане в сила на ЗС от 1951 г. за завършването и е бил нужен срок по-дълъг от определения в чл. 79 ЗС, поради което и съгласно § 4 от Преходните правила на ЗС, приложимо е изискването за десетгодишна давност, считано от 1951 г. или към момента на включване на имота в ТКЗС през 1958 г., няма изтекла давност дори и в хипотезата на чл. 82 ЗС.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 507 от 02.11.2007 година по гр.д. № 499/2007 година на Благоевградски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: