О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
София, 29. 07. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4217/2008 година по описа на бившето ІІ г.о.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. О процесуален представител на ответника по исковата молба – З. “М” – с. М., област Д. , против въззивно решение № 189/09.06.2008 г. по гр.д. № 628/2008 г. по описа на Д. окръжен съд, г.о.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочен материалноправен въпрос – “Коя отговорност е приложима в процесния случай – дали е налице пълна имуществена отговорност и каква следва да бъде правната квалификация – чл.203 ал.2 КТ или чл.207 ал.1 т.2 КТ. Като друг въпрос се сочи – “При наличие на безспорни доказателства за щета, респ. липса на парични или материални ценности, коя е правната хипотеза”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Б. Й. А., посредством процесуалния си представител – адв. Т е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение подлежащо на касационен контрол. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяният от касационния жалбоподател въпрос за вида на отговорността е разгледан от въззивната инстанция и не е било спорно, че отговорността, за която касаторът – ищец, претендира е пълна. В Кодекса на труда такава отговорност е предвидена в чл.203 ал.2 и в чл.207 ал.1, т.2. Вторият въпрос, поставен от касационния жалбоподател по естеството си представлява касационно оплакване, тъй като визира изводите на съда при твърдение от страна на касатора за наличие на безспорни доказателства, в контекста на правната квалификация. Въпросът за правната квалификация е от компетенцията на съда. В процесния случай двете правни квалификации съответстват на две различни правни основания, за които обаче е предвидена пълна имуществена отговорност. Поставеният от касатора въпрос се отнася до изводите на съда с оглед събраните по делото доказателства, което сочи на касационно основание по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. В случая съдът е приложил закона точно, тъй като не е доказано наличието на хипотезата на чл.203 ал.2 КТ. Представеното решение № 234/23.02.2001 год. по гр.д. №1225/2000 год. на ВКС,Vг.о.не противоречи на изводите в обжалваното въззивно решение.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №189/09.06.2008 г. по гр.д. № 745/2007 г. по описа на Д. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: