О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
София, 29. 07. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2408/2008 год. по описа на бившето ІІ г.о.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от А. И. Т. от град М., област В. , приподписана от адв. Х от “Х” А. – град М., област В. , приподписана от юрисконсулт А. против въззивно решение № 23/29.02.2008 г. по гр.д. № 1443/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд,г.о., ІV-ти състав.
Касационният жалбоподател – ищец А. Т. не е представил изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК, въпреки разпореждането на въззивната инстанция от 160.4.2008 г., с което му е указано да представи точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл.281 ГПК, както и да изложи основанията за касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, както и да представи изрично пълномощно за приподписване на касационната жалба.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касационния жалбоподател – ответник по исковата молба – “Х” А. – М. се твърди, че от съществено значение за точното и еднакво тълкуване и прилагане на чл.345 ал.1 във връзка с чл.225 ал.3 КТ, е кога и при наличието на кои предпоставки се извършва възстановяването на работника на работа, респективно как и въз основа на кои предпоставки работодателят следва да прецени, дали работникът е упражнил в срок правото си да заеме длъжността, на която е възстановен, т.е. дали искането е основателно и дали той има задължение, тъй като от това следва отговорността му по чл.225 ал.3 КТ. Освен това като материално-правен въпрос се сочи “дали срокът по чл.345 ал.1 КТ тече от момента на получаване на съобщението на съда или работникът може да се яви и по-рано в предприятието за започване на работа ?”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване ответникът по исковата молба се позовава на противоречива практика на ВС и ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ищецът – касационнен жалбоподател е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на касатора – ищец, намира, следното:
Неизпълнението на указанията на въззивната нистанция от страна на касационния жалбоподател – ищец, а именно непредставяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, липса на точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл.281 ГПК, както и непредставяне на изрично пълномощно за приподписване на касационната жалба, сочи на нередовност на касационната му жалба по смисъла на чл.284 ГПК, поради което същата следва да бъде върната на основание чл.286 ал.1 т.2 ГПК.
В изложението на касатора – ответник по исковата молба, са формулирани материалноправни въпроси по които въззивният съд се е произнесъл. Не е налице обаче твърдяното от касатора противоречие в практиката. Актуалната практика на ВКС по въпроса за спазване от страна на работника на срока по чл.345 ал.1 КТ съответства на изискванията на посочената норма. Този двуседмичен срок започва да тече от получаване на съобщението за възстановяване. Няма обаче законова пречка работникът, ако е узнал по-рано за влизане в сила на съдебното решение да се яви в предприятието и да поиска да започне работа. Не е налице и твърдяното противоречие, че „работникът може да се яви едва след получаване на съобщението, тъй като от получаване на съобщението по чл.345 ал.1 КТ влиза в сила решението на съда за възстановяване”. Противоречие в посочения смисъл в съдебната практика няма, тъй като влизането в сила на съдебното решение по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.т.1 и 2 КТ се подчинява на общите правила на гражданския процес – чл.296 ГПК, респективно чл.219 ГПК/отм./. В случая касационният жалбоподател не прави разлика между влизане в сила на съдебното решение и съобщаване по смисъла на чл.345 ал.1 КТ и изтичане на срока по посочената разпоредба.
Изложеното дава отговор и на въпроса за отговорността на работодателя по чл.225 ал.3 КТ.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх. № 2579/04.04.2008 г., подадена от А. И. Т. от град М., област В. , против решение № 23/29.02.2008 г. по гр.д. № 1443/2006 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 4 състав.
Определението в тази част може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщението от страните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2579/04.04.2008 г. по гр.д. № 1443/2008 г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 4 състав, по касационна жалба, вх. № 3786/15.04.2008 г., подадена от “Х” А. – град М., област В.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: