ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39
София, 17.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
Председател: СТОИЛ СОТИРОВ
Членове: ГАЛИНА МИХАЙЛОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2555/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. Н. Н. и В. Г. Н. обжалват решение № 30 от 04.03.2008 г. по гр.д. № 2063/2007 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 05.07.2007 г. по гр.д. № 762/2005 г. по описа на Софийски градски съд и е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.12.1990г., сключен с нотариален акт № 111/26.12.1990г., с който Ц. к. с. п. на В. Н. Н. и В. Г. Н. недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С., на ул. „. № 89, на 3 етаж, с площ от 112 кв.м., заедно с югоизточното избено помещение с площ от 20 кв.м. и с 24,75 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо парцел ****
– 15, в кв. 523 по плана на София, м. „ГЦ – зона Г-14″. Поддържа се, че решението е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал. З, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 3 ГПК за допускане на касационно обжалване
– произнасяне от въззивния съд по съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна по касационната жалба – Ц. к. с., София, изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а в случай на допускането му се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. З ГПК за допускане на касационно обжалване.
С касационната жалба се атакува решение № 30 от 04.03.2008 г. по гр.д. № 2063/2007 г. на САС, с което е отменено решение от 05.07.2007 г. по гр.д. № 762/2005 г. по описа на СГС и е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.12.1990г., сключен с нотариален акт № 111/26.12.1990г., с който Ц. к. с. п. на В. Н. Н. и В. Г. Н. недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С., на ул. „. № 89, на 3 етаж, с площ от 112 кв.м., заедно с югоизточното избено помещение с площ от 20 кв.м. и с 24,75 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо парцел **** – 15, в кв. 523 по плана на София, м. „ГЦ – зона Г-14″, на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД. Прието е от въззивната инстанция, че липсва валидно формирана воля от страна на продавача – Ц. к. с. за сключване на разпоредителната сделка, изразена от органите му на управление, в съответствие с изискванията на Закона за кооперативните организации /отм/ – чл. 70, 73, 49, ал.1, т.1, 44, ал.2, т. 8, 54, на устава на ЦКС /чл.20, ал.1, т.16/ и на решение 17/11 от 21.12.1990г. на ИК на ЦКС – предложение на ИК на ЦКС до УС на ЦКС за извършване на конкретна разпоредителна сделка, решение на УС на ЦКС за одобрение на предложението и одобрение на решението на УС на ЦКС от конгреса на ЦКС, поради което договорът се явява сключен при липса на съгласие на продавача. Прието е, че решение № 17/21.12.1990 г. на ИК на ЦКС не представлява предложение по чл. 20, ал.1, т.16 от Устава на ЦКС /отм/, тъй като с него е формирана и изразена обща воля жилищните имоти на ЦКС да могат да бъдат продавани на лицата, които желаят да ги закупят и отговарят на определени условия, т.е. принципна възможност за продажба на жилища от ведомствения фонд на ЦКС след изпълнение на предвидената в същия протокол процедура /предложение за закупуване на конкретен имот до ИК на ЦКС, оценка от съответна комисия по т. З от протокола, поименно определяне на купувач, одобрение на предложението от съответните лица по т.2 от протокола и предложение на ИК до УС за извършване на продажбата при съответните условия/, но не и воля за разпореждане с процесния апартамент в полза на конкретни лица и при определени условия. Прието е, че противното би означавало членовете на ИК на ЦКС, посочени в т.2 от протокола, да вземат самостоятелни решения за разпореждане с дълготрайни активи на ЦКС, което би противоречало на разпоредбите на ЗКО /отм/ и на устава. Прието е, че упълномощаването от законния представител на кооперацията на юрисконсулт да сключи сделката не може да замести липсващата воля на колективните органи на управление на ЦКС – ИК, УС, конгрес, както и, че в случая разпоредбата на чл. 63 ЗКО /отм/ е неприложима, тъй като в настоящата хипотеза въобще липсва взето решение за продажба на апартамента на ищците от органите на ЦКС.
Действително, разгледаният от въззивния съд материалноправен въпрос е съществен както предвид обстоятелството, че от същия зависи законосъобразното решаване на конкретния спор, така и поради принципния му характер за правоприлагането.
Разглеждането му, обаче, не би допринесло за точното прилагане на закона и по-конкретно на разпоредбите на чл. 26,ал.2, пр.2 ЗЗД и на чл.чл 70, 73, 44,ал.1,т.8, 49, 53, 54, 57, 58 от Закона за кооперативните организации /отм/, приложими към казуса. В случая не е налице непълнота, неяснота или противоречивост на законови правни норми, поради което липсва необходимост от преодоляване на дефекти на нормативен акт. Цитираните законови разпоредби са разбираеми, последователни и непротиворечиви. Съобразно същите договорите, сключени при липса на съгласие, са нищожни /чл. 26, ал.2,пр.2 ЗЗД/. Органите на управление на Централния к. с. са конгрес, управителен съвет, изпълнителен комитет и контролен съвет /чл. 70 ЗКО, отм/. Конгресът взема решения за разпореждане с недвижими имоти на ЦКС /чл.44,ал.2, т.8, вр.чл. 73 ЗКО /отм/, управителният съвет организира изпълнението на решенията на общото събрание, ръководи текущата дейност на кооперацията и я отчита пред общото събрание /чл. 49, ал.1, вр.чл. 73 ЗКО/, а правата и задълженията на ИК се определят в устава /чл. 54, вр.чл. 73 ЗКО/. Съобразно устава на ЦКС в сила към 1990г.,изпълнителният комитет на ЦКС разработва и внася в УС предложения за разпореждане с недвижимите имоти на съюза /чл.20,ал.1д16 от устава/, УС на ЦКС организира изпълнението на решенията на конгреса, ръководи цялостната дейност на конгреса и одобрява решения на ИК /чл. 15, т.2 и 9 от устава/ , а конгресът решава всички въпроси, които не са от компетентност на другите органи на съюза /чл.13, т.11 от устава/.
По разгледания от въззивния съд материалноправен въпрос има практика на ВКС, която е единна, непротиворечива и правилна. Тоест, не е налице различно тълкуване на закона, нито има необходимост от преодоляване на противоречива или непротиворечива, но погрешна практика. Приема се, че липсата на волево решение за сключване на дадена сделка е равнозначно на липса на съгласие за сключването й и води до нищожност на същата. Приема се, че формирането на волята на юридическите лица във връзка с извършване на правни действия спрямо други правни субекти се осъществява от съответните органи на управление, овластени от закона и вътрешния устройствен акт, както и, че при липса на решение на съответния орган на управление на юридическото лице за дадена сделка, е налице липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2 ЗЗД и нищожност на договора. В горния смисъл са решения на ВКС № № 236/20.04.2007г. по т.д. № 730/06г., ТК, 210/11.04.2007г. по гр.д. № 1016/2006г., ТК, 125/24.02.2006г. по т.д. № 370/2005г. ТК, 1056/7.02.2006г. по т.д. № 354/2005г., ТК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че засегнатите в обжалваното определение въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, нито са решавани противоречиво от съдилищата.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 04.03.2008 г.
по гр.д. № 2063/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.