О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София, 29. 07. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4562/2008 год. по описа на бившето ІІ г.о.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба С. Д. К. от град В., приподписана от процесуалния му представител – адв. Д, против въззивно решение № 191/27.02.2008 г. по гр.д. № 1779/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., първи състав.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение е постановено по трудов спор относно дисциплинарно уволнение, като тази категория спорове се отнася до закрилата на основно, конституционно регламентирано човешко право на труд, поради което преценката за законосъобразността на дисциплинарните уволнения винаги представлява съществен материалноправен въпрос. Във връзка с това касаторът се позовава на решение № 1* по гр.д. № 408/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. Твърди се също така, че при решаването на спора, съдът се произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси – разпределението на доказателствената тежест и доказателствената сила на изходящите от страната частни писмени документи. Относно визираните въпроси се навежда довод, че същите са решени в противоречие с практиката на ВКС и на други съдилища и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. За наведените основания се развиват подробни съображения. Моли се за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – ГПЧЕ “Й” – В. е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и писмения отговор на ответника по касация намира, че изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Визираното в изложението право на труд и неговата закрила са конституционно закрепени. Тяхната конкретизация е уредена в законите на страната и останалите нормативни актове. Защитата на правото на труд е уредена подробно в Кодекса на труда, в различни негови разпоредби. Поради това формулировката в изложението не сочи конкретен, релевантен за настоящия спор материалноправен въпрос.
Формулираните като процесуалноправни въпроси по естеството си представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281 т.3, хипотеза трета ГПК.
Недопустимо е съдът да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 191/27.02.2008 г. по гр.д. № 1779/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: