О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
София, 03. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 344/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. П. от гр. Ямбол, чрез адв. Ж. А. срещу решение Nо 244 от 13.11.2008 г. по гр.д. Nо 408/08 г. по описа на Окръжен съд – Я. , с което оставя в сила първоинстанционното решение Nо 383/15.07.2008 г. по гр.д. Nо 261/06 г. по описа на Районен съд – Ямбол. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора иск за заплащане стойността на направените в имота на ответниците по касационната жалба подобрения.
Жалбоподателят поддържа,че решението е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и моли дае бъде отменено.
Приложеното към жалбата изложение относно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 не съдържа ясно и категорично формулирани основания за допустимост на касационното обжалване. Въпреки твърдението за принос към точното прилагане на закона и развитието на правото, жалбоподателят не е посочил кой е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разглеждане от касационната инстанция би попаднало в хипотезата на т. 3 на ал. 1 от чл. 280 ГПК, а сочи,че предполага,че”с разпореждането от 19.12.2008 год. за отстраняване на нередовностите на касационната жалба ,съдът да е имал предвид посочване на приложното поле на касационно обжалване”
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва жалбата по същество и не обсъжда допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В случая съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,а именно носител ли е на вещното право на ползване касаторът върху спорната земя по силата на някой от изискуемите в § 4 ЗСПЗЗ актове,за да има качеството на добросъвестен владелец и да може да претендира направените подобрения. Основанията, на които се позовава касатора единствено възпроизвеждат законовия текст,без да твърди да е налице липса на съдебна практика по този въпрос,нито че съществуващата такава е неправилна и следва да бъде променена,в който случай би било налице визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Следва да се отбележи, че е недопустимо съдът да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение Nо 244 от 13.11.2008 г. Постановено по гр.д. Nо 408/08 г. по описа на Окръжен съд – Я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: