О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
София, 03. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. М. и Т. Г. М., и двамата от гр. Р., чрез адв. Георги М. Г. срещу решение Nо 443 от 03.10.2008 г. по гр.д. Nо 504/08 г. по описа на Русенски окръжен съд. Обжалваното решение отменя първоинстанционното решение на Русенски районен съд и отхвърля като неоснователни, предявените от касаторите в качеството им на ищци искове по чл. 108 от ЗС за ревандикация на избено помещение от 11,25 кв.м. и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването му за периода 30.03.2002 г. до 23.03.2007 г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение ,в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС,поради нарушение на съществени процесуални правила при събиране и преценка на доказателствата и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите сочат, че касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по процесуални и материалноправни въпроси в противоречие с утвърдената от Върховния касационен съд практика относно реда за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция, включително и във връзка с преценка на доказателствена тежест на направените от страната в хода на процеса признания на неизгодни за нея факти. Сочат, че обжалваното решение съдържа произнасяне по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и респективно за развитието на правото. В противоречие с константната практика на Върховния касационен съд, въззивната инстанция е възприела и приложила разпоредбите на чл. 127 ал. 2 от отменения ГПК, чл. 175 от действащия ГПК, както и на чл. 157 ал. 3 от ГПК (отм.), сегашна разпоредба на чл. 202 от ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, се твърди и недопустимост на касационното обжалване без да се посочват конкретни основания за подобно твърдение, нито се сочат аргументи против изложените от процесуалният представител на касаторите твърдения за наличие на основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1. и т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.т. 1 и 3 ГПК. Повдигнатите с касационната жалба въпроси относно реда и основанията за допускане на нови факти и доказателства пред въззивната инстанция и въпросите, свързани с правилната преценка на доказателствената тежест, както на изявленията на страните, така и заключенията на вещите лица, събрани в хода на съдебното дирене, са относими към изхода на конкретния правен спор и са от значение на точното прилагане на закона. В подкрепа на изложеното е и приложената към касационната жалба съдебна практика. Приложеното съдебно решение Nо 1 от 19.03.2001 г. по гр.д. Nо 686/01 г. по описа на II Г. О. на ВКС е в пряко противоречие с отказа на въззивния съд да цени направеното от ответницата изявление. Релевантни към наведените с жалбата основания за допустимост на касационното обжалване са и следващите съдебни решения: Решение Nо 221 от 15.04.2002 г. на ВКС, I Г. О. по гр.д. 677/01 г.; Решение Nо 518 от 30.12.2003 г. на ВКС, I Г. О. по гр.д. 23/03 г. и ТР Nо 1 от 04.01.2001 г на ОСГК на ВКС относно процесуалните нарушения.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 443 от 03.10.2008 г. по гр.д. Nо 504/08 г. по описа на Русенски окръжен съд,в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС.
УКАЗВА на касаторите С. В. М. и Т. Г. М. да внесат държавна такса в размер на 180 лв. в едноседмичен срок и представят доказателства за това.
Делото да се докладва на председателя на I Г. О. за насрочване в открито съдебно заседание след изпълнение на горните указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: