О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
София, 31. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 292/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. М. Г. представител на Е. Р. П.,Петя П. П. и М. П. П. , срещу решение № 680 от 05.01.2009 г. по в.гр.д. Nо 836/08 г. по описа на Р. окръжен съд ,отменящо решение № 120 от 24.10.2008 г. по гр. д. Nо1624/2008 г. по описа на Русенски районен съд ,с което е отхвърлен,като неоснователен предявения от И. П. П. срещу касаторите иск за предаване владението върху недвижим имот,представляващ апартамент № 19,ет.6 в бл.”М”вх. Б,ж.к.”З”,гр. Русе. За да приеме,че ограниченото вещно право на ползване е нарушено и да уважи иска на И. П. с правно основание чл.111 във вр.чл.108 ЗС въззивният съд е приел,чеП. е титуляр на вещното право на ползване и след прекратяване на заемния договор упражняваната фактическа власт от ответниците/сега касатори/ е без правно основание. Отстъпването на имота в заем изключва погасяването на вещното право на ползване по давност,поради неупражняването му,още повече,че не е налице дезинтересиране на П. от правото си. А тежките увреждания на здравето й е непредвиден случай и е основание за едностранно прекратяване на заемния договор от нейна страна съгласно чл.249 ал.1 ЗЗД във вр.чл.20 а ЗЗД.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси и е налице различие в тълкуването и прилагането на материалния и процесуалния закон в сравнение с практиката на ВКС,поради което решението е порочно. Считат,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК към нея следва да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване или по-конкретно, заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е въпроса- материалноправен или процесуалноправен , който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовават касаторите – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и/или че е решаван противоречиво от съдилищата и/или че въпросът е от съществено значение за точното и еднаква приагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
В случая това не е сторено. Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, представено като част от касационната жалба, няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва материалноправен или процесуалноправен въпрос, решението по което попада в обсега на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно № 680 от 05.01.2009 г. постановено по в.гр.д. Nо 836/08 г. по описа на Р. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: