О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
София, 03. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 159/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. Л. от село К. , обл. Монтана чрез адв. Лорита Г. срещу решение от 08.10.2008 г. по гр.д. Nо 223/08 г. по описа на Окръжен съд – М. , което оставя в сила решението от 27.05.2008 г. на Л. районен съд по гр.д. Nо 384/07 г., по силата на което се отхвърля предявения от касатора иск за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху клетка с канал с площ от 61 кв.м., построен в сградата на втори стопански двор в местността „М” на село К., обл. Монтана.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се,че е налице липса на екпертиза, тъй като вещите лица участвали в състава на приетите единичната и тройна експертиза са над 65 годишна възраст. Както в касационната жалба, така и в допълнително изложение, касаторът твърди, че са налице основанията на чл. 280 ал. 1 т.1 за допустимост на касационното обжалване – а именно, че въззивният съд е решил съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване намира, че изложението не съдържа посочване на конкретен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Изложението е бланкетно и съдържа твърдения за допустимост на касационното обжалване, но не и формулиране на предпоставките за тази допустимост. Не би могло от твърдението за възрастта на участвалите в експертизите вещи лица да се изведе процесуално правен въпрос отнасящ се до правото на защита и тежестта на доказване.
Настоящият състав счита, че е недопустимо съдът да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК. Същевременно, отсъствието на такива въпроси преклудира по-нататъшните правомощия на касационната инстанция относно преценката на евентуалните основания за касационно обжалване (чл. 281 ГПК), които са абсолютно различни от основанията за допустимост (чл. 28о ал. 1 ГПК)
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.10.2008 г. по гр.д. Nо 223/08 г. по описа на Oкръжен съд – М. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: