О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
София, 03. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 802/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Tърговска к. „Виктория” ООД, със седалище: гр. П., чрез процесуалния си представител адв. Пламен Е. Х. срещу решение Nо 14 от 12.01.2009 г. по гр.д. Nо 665/08 г. по описа на Окръжен съд – П.
Обжалваното решение отменя първоинстанционното решение на Районен съд – П. и отхвърля като неоснователен предявения от „Търговска к. „В” ООД (касатор) иск по чл. 33 ал. 2 от ЗС за приемане за установено по отношение на ответниците, че касаторът има право да изкупи правото на собственост върху продадените 41218/88800 ид.ч.,равностойни на 412,18 кв.м.,с договор за продажба на общински имот от 31.10.2007 г., сключен между община П. като продавач и Е. И. К. и Г. Т. К. като купувачи, и тримата ответниците по първоначалния иск. Въззивният съд приема, че противно на твърденията на ищеца, дворното място (земята), в което е построена сграда с множество самостоятелни обекти е загубила самостоятелното си значение и има обслужващо действие,като се подчинява на режима на етажната собственост и съсобственикът на терена не може да претендира права по чл. 33 ал. 2 ЗС.
В жалбата се твърди неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила и необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи, че касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с утвърдената от Върховния касационен съд практика относно самостоятелното съществуване на земя, върху която е изградена сграда, и по-конкретно – дали земята, върху която има постройка, в която се осъществява режим на етажна собственост, е обща част на тази етажна собственост или запазва статута си на самостоятелен обект, върху който етажните собственици не придобиват право на собственост само на основание, че са собственици на построеното върху земята. Излага и аргументи за допустимост на касационното обжалване на основание т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК – от значение за точното прилагане на закона. В касационната жалба се твърди, че в съдебната практика не е налице решение, което да даде конкретен отговор на въпроса дали разпоредбата на чл. 33 от ЗС е приложим в случай на разпореждане с дворно място, което е съсобственост на лица, които не са единствените собственици на самостоятелни обекти в изградената в това дворно място сграда. Касаторът смята, че този факт е основание да се търси развитие на правото чрез допускане на касационно обжалване и постановяване на решение по поставения така конкретен правен проблем.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, се твърди и недопустимост на касационното обжалване тъй като не е налице хипотезата на точка 1 от ал. 1 на чл. 280 ГПК,защото според тях въззивният съд не е решил въпроса относно приложното поле на чл. 33 ал. 2, нито в противоречие с практиката, нито пък това решение би имало значение за развитието на правото (по смисъла на т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК), тъй като , този въпрос е „ясен и не се нуждае от тълкуване”.
Практиката на Върховния касационен съд по отношение приложното поле на чл. 33 ЗС е последователна и именно в смисъла, в който се твърди от касатора – правото на собственост върху мястото, върху което е построена сградата не възниква автоматично за собственика на имот в тази сграда, а следва да бъде изрично индивидуализирано. В тази връзка представените от касатора решения (Решение Nо 2390 от 30.11.1966 г. на ВКС, I ГО, по дело Nо 1666/66 г.; Решение Nо 2639 от 02.11.1973 г. на ВКС, I ГО, по дело Nо 1943/73 г. ; Решение Nо 29 от 21.02.1995 г. на ВКС, IV ГО, по дело Nо 888/94 г. ; Решение Nо 1106 от 28.11.2008 г. на ВКС, II ГО, по дело Nо 4750/07 г.) са относими към спора и твърденията в жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.т. 1 и 3 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 14 от 12.01.2009 г. по гр.д. Nо 665/08 г. по описа на Окръжен съд – П. .
УКАЗВА на касатора “Tърговска к. „Виктория” ООД, със седалище: гр. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 295,56 лева и представят доказателства за внасянето й.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: