О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 12.03. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 4670/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. С. С. и С. Д. С. , и двамата от град В., наследници на първоначалния ищец по делото Д. С. С. , против въззивно решение №485/10.5.2008 г. по гр.д. №2350/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос , който е от значение за точното прилагане на закона – въпросът за доказателствената сила та нотариален акт №40, том ХІV, н.д. №5634/1969 г. Твърди се, че въззивната инстанция се е произнесла за обвързващото съда изявление на нотариуса при издаването на нотариалния акт за собственост на имот, придобит по реда на ЗРПВПВННИ, и е приел, че изявлението на нотариуса, направено в кръга на неговата компетентност обвързва съда, тъй като нотариуса е констатирал наличие на всички изискващите се за продажбата документи. В изложението се потвърждава, че нотариалният акт е официален свидетелстващ документ, който доказва с обвързваща съда доказателствена сила, както и че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили така, както се твърди в него. Налице е и твърдение, че съдът е длъжен да зачита и да се съобрази с материалната доказателствена сила на нотариалния акт, докато тя не бъде опровергана чрез доказване на неговата невярност. Въз основа на това касаторът твърди, че като е приел гореизложеното и не са обсъдени представените доказателства и липсата на доказателства, съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
Моли се за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касация – Г. Н. Н. и Л. И. Н. , и двамата от град В., са депозирали писмено възражение по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и писменото възражение на ответниците по касационната жалба намира, че изложението посочва основание за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Формулиран е и съществен процесуалноправен въпрос, който е обсъден от въззивния съд, а именно въпросът за доказателствената сила на нотариален акт №40, приложен към исковата молба. Не е налице обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивната инстанция точно е приложила закона. Изводите на Варненския окръжен съд са съобразени изцяло в разпоредбата на чл.4, ал.1, във връзка с чл.1, in fine ЗРПВПВННИ и при положение, че както първоначалният ищец, така и неговите наследници в процеса не са оборили материалната доказателствена сила на процесния нотариален акт, последният следва да се приеме, че е издаден в съответствие с изискванията на закона и удостоверява сделка, която не е нищожна.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №485/10.5.2008 г. по гр.д. №2350/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх. №26324/09.6.2008 г., подадена от И. С. С. и С. Д. С. , и двамата от град В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: