О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 04.03. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 4176/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Б. Г. синдик на ЗКПУ“Т”, в несъстоятелност – с. Т., община Т., област Т. , против въззивно решение №91/25.4.2008 г. по гр.д. №89/2008 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о. Жалбата е приподписана от адв. Н.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Като съществен процесуалноправен въпрос се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по искове с правна квалификация чл.203 КТ и чл.86 ЗЗД, вместо да се произнесе по искове с правна квалификация чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Моли се за допускане до касационно обжалване на касационната жалба и уважаването й.
Ответниците по касация – Ш. Х. П. и А. И. Х. , посредством процесуалния си представител – адв. Д, са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговорът на ответниците по касация намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяният от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос обаче не е съществен по следните съображения:
Действително въззивната инстанция е дала правна квалификация на предявения иск по чл.203, ал.2 КТ. По делото липсват каквито и да е данни, от които да се направи категоричен извод, че ответниците по иска са в трудово правоотношение с ищеца. Предвид обаче разпоредбите на чл.203, ал.2, чл.207, ал.1, т.2 и чл.211 КТ, от една страна, и чл.45 ЗЗД, от друга страна, при всяко увреждане по посочените текстове се носи отговорност в пълен размер. Визираните разпоредби имат предвид непозволено увреждане. Поради това нормите на чл.203, ал.2 и чл.207, ал.1, т.2 КТ се явяват специални случаи на непозволеното увреждане. Въззивната инстанция е разгледала претенция за репариране на нанесени на ищеца щети от ответниците. Дадената от апелативния съд правна квалификация не е рефлектирала върху неговите изводи по съществото на спора, поради което поставеният от касационния жалбоподател въпрос не е съществен за разрешаване на спора.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №91/25.4.2008 г. по гр.д. №89/2008 г. по описа на Варненския апелативен съд, подадена от ЗКПУ“Т”, в несъстоятелност – с. Т., община Т., област Т. , вх. №2753/12.6.2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: