О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 12.03. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 4758/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ответниците по исковата молба Я. М. П. и М. П. Н. – адв. Я, против въззивно решение №946/01.8.2008 г. по гр.д. №2183/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд, тъй като материалноправния въпрос, въз основа на който се решава спора по делото е решаван противоречиво от съдилищата и тъй като решението на спора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди се, че при постановяване на решението си НОС е приел, че ищците са собственици на процесния имот, въпреки, че не са налице достатъчно доказателства за това, че праводателят им е бил собственик на имота преди обобществяването на същия, също така при липсата на доказателства за кооперирането на този имот. Излага се, че така постановеното решение противоречи на практиката на ВКС за необходимостта ищецът по ревандикационният иск да установи чрез пряко и пълно доказване правото си на собственост върху претендирания имот. Излага се също така, че в противоречие с тази практика въззивната инстанция не е признала правото на собственост на ответниците върху процесния имот, като е приела, че те не отговарят на условията за придобиване на имота, на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като сградата построена в имота не отговаря на условията на закона.
На второ място се прави оплакване, че от практиката на Варненския районен съд и Варненския окръжен съд въпросът относно правото на собственост на лицата, чиито права се възстановяват по ЗСПЗЗ, както и на лицата, които придобиват право на собственост, на основание §§ 4 а, 4 б и 4 з от ПЗР на ЗСПЗЗ се разрешават изключително противоречиво.
На трето място се твърди, че правилното решаване на вещноправните спорове е от изключително важно значение за точното прилагане на закона, тъй като води до установяване на правна сигурност. В посочения смисъл се излагат и подробни съображения.
Моли се за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касация – Г. Т. Ж., Д. Т. К. , П. Д. Лефтеров, М. Д. Т. , М. Т. Н. и Д. Лефтеров П. , всички от град В., не заявяват становища.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е формулиран съществен материалноправен въпрос, който да е обсъден от въззивния съд. От изложението, макар и подробно, е видно, че са налице оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и становище на касационните жалбоподатели относно практиката на ВКС и двете долустоящи съдилища. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №946/01.8.2008 г. по гр.д. №2183/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх. №36214/05.9.2008 г., подадена от адв. Я процесуален представителна ответниците по исковата молба Я. М. П. и М. П. Н. , и двамата от град В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: