О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 09.03. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 3804/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ищеца “С” О. – град Д., област К. , против въззивно решение №20/25.02.2008 г. по гр.д. №322/2008 г. по описа на Л. окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че материалноправния въпрос е свързан с установеното по делото, но отречено от въззивния съд нарушение на материалния закон при уж вземане на “решение” за извършване на прехвърлителна сделка с продавач К. “Л” и купувач К. “Д”, обявено от закона – чл.26, ал.1, пр.първо ЗЗД, като основание за нищожност на извършената при такова нарушение сделка. Излага се, че става дума за взимането на “решение” не от правомощен за това орган на кооперацията- продавач, а от някакво общоселско събрание, първо за липса на волеизявление относно един от съществените елементи на двустранните договори с възмезден характер, а именно цената на сделката, второ, и, за извършването на сделката след срока на решението, ако се приеме все пак, че накова е било взето.
Твърди се, че процесуалноправните въпроси са свързани, първо, с необоснованото и незаконосъобразно отказване да се приемат доказателства по релевантни за спора въпроси, внесени с допустими доказателствени средства, и второ, с необсъждане на доводи на страна и подкрепящите ги доказателства, вкл. И на възражението по чл.145, ал.1 ГПК/отм./, довело последното до приемането за доказана на една правна теза, “подкрепена” от частен писмен документ без достоверна дата.
Сочат се основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – К. “Д” –с. Лесидрен, област Л. , е депозирал писмено становище по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответникът по касация – К. “Л” –с. Лесидрен, област Л. , не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и писменото становище на ответника по касация К. “Д” намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обсъден от въззивния съд. От изложението, твърде непрецизно оформено стилово и юридически, е видно, че са налице оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №20/25.02.2008 г. по гр.д. №322/2008 г. по описа на Л. окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх. №132/14.4.2008 г., подадена от “С” О. от град Д., област К.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: