О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 23.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 4069/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Т. Ж. от град В. против въззивно решение №822/14.7.2008 г. по гр.д. №1718/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., І – ви състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се излагат твърдения за наличие на касационно основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение на Варненския окръжен съд противоречи на решение, постановено по еднороден случай, поради което е налице съществен материалноправен или процесуален въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, а именно че при липса на валидно предоставено право на ползване на ползувателя, поради липса на идентичност на предоставения имот с решение на ИК на ОНС с процесния имот, следва ревандикационния иск за бъде уважен. В изложеното се твърди, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид визираните в касационната жалба допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно че въззивната инстанция недопускайки доказателствените искания на въззивницата е отнел процесуалната й възможност да ангажира доказателства във връзка с твърденията си, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довеждайки до неизясненост на делото от фактическа страна, а оттам и до опорочаване и напълно противоположни изводи от изложените в атакуваното решение.
Ответниците по касация – Ж. И. Д. и Р. Х. И. , не заявяват становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са формулирани съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които да са обсъдени от окръжния съд, поради които да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. От изложението е видно, че са налице твърдения за наличие на друго решение на ВКС, за което се излага, че е по еднороден случай, и съгласно мотивите на което при липса на доказване на валидно предоставено право на ползване на ползувателя, поради липса на идентичност на предоставения имот с решението на ИК на ОНС следва ревандикационният иск да бъде уважен. Останалите твърдения, препращащи към визираните в касационната жалба оплаквания не съответстват с изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за посочване на съществен въпрос. Въпросите по смисъла на посочената правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ или въпроси, води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №822/14.7.2008 г. по гр.д. №1718/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., І-ви състав, по касационна жалба, вх. №35795/01.9.2008 г., подадена от В. Т. Ж. от град В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: