О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София, 25.06. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 593/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от “Б” ЕООД” – град С., Поделение “Т” – Горна Оряховица, против въззивно решение №634/16.12.2008 г. по гр.д. №993/2008 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени съществени материалноправни въпроси, именно: 1. От кой момент настъпва правният ефект от предоставената на работодателя възможност по чл.344, ал.2 КТ за отмяна на заповед за уволнение – от момента на издаване на заповедта или от момента, в който волеизявлението на работодателя достигне до работника ? и 2. От кой момент поражда правното си действие заповедта за уволнение – от момента на узнаване на работодателското изявление от работника или от момента, в който заповедта му бъде връчена с оглед разпоредбата на чл.195, ал.2 КТ ?
Към изложението са представени три решения на ВКС и пет съдебна акта на други съдилища.
Моли се за допускане до касационно обжалване на касационната жалба и уважаването й.
Ответникът по касация – Т. Т. Х., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяните от касационния жалбоподател материалноправни въпроси са съществени. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че по първия от поставените въпроси не е налице противоречива практика. Този въпрос не е решен противоречиво и от въззивната инстанция, тъй като е прието, че волеизявлението на работодателя по чл.344, ал.2 КТ е достигнало до работника, посредством връчване на заповед по чл.344, ал.2 КТ по пощата. Този извод не противоречи на практиката на ВКС. Представените съдебни актове на други съдилища не следва да се обсъждат, тъй като за тях няма данни да са влезли в законна сила.
По вторият от поставените въпроси в случая е без значение, тъй като отговорът на този въпрос би имал значение сами е единствено, ако работникът беше пропуснал срока за атакуване на уволнението. Дори и да се приеме, че узнаването на уволнението е станало на 02.8.2007 г. , исковата молба е подадена в срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №634/16.12.2008 г. по гр.д. №993/2008 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, по касационна жалба, вх. №1772/15.02.2009 г., подадена от “Б” Е. – София, Поделение “Товарни превози – Горна Оряховица.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: