О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
София, 08.07. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 357/2009 година.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ищцата Т. И. Й., от с. К., област Добрич, против въззивно решение №430/14.10.2008 г. по гр.д. №569/2007 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по отношение предмета на спора – привидност на договорите за покупко-продажба, прикриваща истинската сделка – дарение. Сочи, че ВКС не с едно свое решение е заставал на позицията, че при искове на привидни сделки, следва да се установяват действителните отношения, независимо то становището на ищеца, че симулативната сделка е действителна и че зад нея не се прикрива друга сделка/решение №35/1966 г. ОСГК/. По нататък в изложението се твърди, че като аргумент за постановяване на решението в противоречие на установена и константна практика на ВКС, какъвто е правилния смисъл на тълкуване разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е и решение №845/1993 г. на І г.о., така и решение №695/1985 г. на ІІ г.о. Излага се,у че е налице и противоречие с практиката и по отношение неправилно разрешения въпрос, относно началото на писмения документ, какъвто в случая с прямо трети лица и наследници не се изисква, когато сделката е насочена срещу тях. Като съществен материалноправен въпрос се сочи “необходим ли е писмен документ, изхождащ от другата страна или пък изявления, направени от нея пред надлежен орган, който правят вероятно твърдението й, че съглашението е привидно. Поставя се и въпроса за важни моменти при разкриване относителната симулация на сделката, как следва да се доказва, кои обстоятелства от значение за решаване на делото подлежат на доказване, достатъчно ли е да се докаже мотива за извършване сделката. Сочат се и решение на ВКС, Петчленен състав.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация Р. К. Д. и Д. К. Д., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираните в изложението въпроси действително са съществени по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. На тях обаче въззивната инстанция е дала отговор съобразно ангажираните по делото доказателства. Законът е приложен точно по отношение на поставения още с исковата молба въпрос за прикриване на дарение посредством извършените две покупко-продажби на идеални части от процесния имот. Изводите на въззивната инстанция кореспондират на доказателствата, които установяват липсата на симулация. В тежест на ищцата е било да установи твърденията си, нещо което тя не е сторила.
Част от изложението поставя въпросите в теоретичен аспект и сочи на практика, която не съответства с фактическата обстановка и доказателствата по спора, поради което твърдяното противоречие между обжалваното решение и съдебната практика не е налице.
Ето защо касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №430/14.10.2008 г. по гр.д. №569/2007 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх. №91/16.01.2009 г., подадена от ищцата Т. И. Й. от с. К., област Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: