О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 12.03. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 4411/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ищеца ТПК“К” – град С., против въззивно решение №151/30.5.2008 г. по гр.д. №162/2008 г. по описа на С. окръжен съд, втори граждански състав.
В изложението – молба от 07.7.2008 г. по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се излагат факти и обстоятелства, свързани с историята и хронологията на делото, както и твърдения, че обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд, както и че обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона. В допълнителна молба от 31.7.2008 г., с оглед разпореждане на въззивната инстанция от 10.7.2008 г., се излагат факти и обстоятелства, свързани с представяне на решения, на които касационния жалбоподател се позовава.
Моли се за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – Т. “К” – град С., е депозирал писмено становище по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е формулиран нито съществен материалноправен, нито процесуалноправен въпрос, който да е обсъден от въззивния съд. От изложението, твърде непрецизно оформено стилово и юридически, е видно, че са налице оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се излага и факти и обстоятелства, свързани с взаимоотношенията между страните по настоящия и други съдебни спорове. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №151/30.5.2008 г. по гр.д. №162/2008 г. по описа на С. окръжен съд, втори граждански състав, по касационна жалба, вх. №13777/08.7.2008 г., подадена от Т. “К” от град С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: