О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 26.03. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 145/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. И процесуален представител на ищцата М. Л. Н. от град С., против въззивно решение №83/21.10.2008 г. по гр.д. №2045/2006 г. по описа на Софийския градски, в.о., ІV-В състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, а именно, че въззивната инстанция не е определила сама правната квалификация на пороците, от които страдат волеизявленията и договорите, че не е установена симулативността на процесните договори. Твърди се, че Градският съд е приел, че самият факт на тежкото здравословно състояние на продавача не обуславя унищожаемост на сключените от него договори като този извод е следствие необоснования и едностранчив анализ на събраните по делото доказателства. Освен това се твърди, че въззивната инстанция е приела, че не са събрани никакви доказателства за това, че ответникът е въвеждал в заблуждение нито Н. , нито неговия пълномощник относно съдържанието на сключените договори.
Прилагат се решения на състави на ВКС и се твърди, че е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация А. Л. Г., посредством процесуалния си представител – адв. Б, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са формулирани съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. От изложението е видно, че се сочат факти и обстоятелства по спора, както и доводи на касаторката относно въззивното решение, което сочи на оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което по естеството си представлява касационни оплаквания. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Ето защо касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №83/21.10.2008 г. по гр.д. №2045/2006 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІV-В състав, по касационна жалба, вх. №34791/09.12.2008 г., подадена от адв. И процесуален представител ищцата М. Л. Н. от град С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: