О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1286
София, 18.09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 957/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от “В” О. – град В., против въззивно решение №397/01.4.2009 г. по гр.д. №2211/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществен материалноправен въпрос се сочи “Налице ли е фактическия състав на нормата на чл.190, ал.1, т.2 КТ ?”. Твърди се, че въззивната инстанция неправилно е приела, че не е налице основанието за дисциплинарно уволнение. Излага се, че липсата на легална дефиниция на понятието “неявяване на работа” е от значение за точното прилагане на закона, както и развитие на правото.
Като съществен процесуалноправен въпрос се сочи изискването за преценка на всички относими към установяване на дисциплинарното нарушение доказателства, с обективните и субективните му белези, определящи наличието му и конкретната тежест. Твърди се, че изводите на съда в тази насока са в противоречие с трайно установената практика на ВКС, както и че въззивната инстанция е изградила изводите си само въз основа на част от свидетелските показания, както и че не са преценени показанията на разпитаните свидетели относно факта, че работникът е напуснал предприятието на 14.3.2008 г. преди 8.00 часа, както и че след приключване на процедурата по възстановяването му на 13.3.2008 г., той също е напуснал дружеството.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация Ю. В. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК на въззивното решение.
Дадената от касационния жалбоподател формулировка на материалноправен въпрос не попада в хипотезата на чл.280, ал.1, предл.1 ГПК. Наличието на фактически състав на чл.190, ал.1, т.2 КТ е въпрос за основателността на дисциплинарното уволнение, отговорна който се дава въз основа на събраните по делото доказателства. Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с посочения от касатора въпрос, тъй като понятието “неявяване на работа” в съдебната практика от приемането на Кодекса на труда до днес не е спорно.
Наведеният процесуалноправен въпрос също не попада в хипотезата на чл.280, ал.1, предл.2 ГПК, тъй като оплакването за преценката на относимите доказателства представлява касационно оплакване по смисъла на чл.281, т.3, предложение второ ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №397/01.4.2009 г. по гр.д. №2211/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о, по касационна жалба, вх. №15103/07.5.2009 г., подадена от “В” О. – град В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: