О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 15.03. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №152/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение първо, във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. К процесуален представителна ищеца Й. Т. Й. от град В., против определение №4398/29.12.2009 г. по гр.д. №1974/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение №4398/29.12.2009 г. по гр.д. №1974/2009 г. Варненският окръжен съд, по молба, вх. №3444/15.10.2009 г., е оставил без уважение искането на ищеца Й. Т. Й. за допускане изменение на предявените искове чрез увеличаване на размера им от 25,78 лева на 79,56 лева. Въззивната инстанция е приела, че претендираното изменение е процесуално недопустимо, тъй като производството се развива при действието на ГПК/ в сила от 01.3.2008 г./.
Срещу горепосоченото определение на НОС е подадена частна жалба от адв. С процесуален представител на ищеца Й. Й. , с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Жалбоподателят се позовава на т.9 от ТР №1/2001 г. по гр.д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и становището, изразено в “К”.
Ответницата по частната жалба – Р. Д. Г., посредством процесуалния си представител – адв. Ч, е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответницата по частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл.214, ал.1, изречение второ ГПК предвижда, че “До приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размерът на предявения иск, както и да премине от установителен към осъдителен или обратно”. Визираната разпоредба е императивна и категорична. Същата не оставя място за тълкуване. Посочената правна норма в отличие от разпоредбата на чл.116, ал.1, изречение второ ГПК/отм./ по категоричен начин установява моментът, към който може да се иска изменение размера на претенцията.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за приложение на т.9 от ТР №1/2001 г. по гр.д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Визираното тълкувателно решение в посочената част е съобразено с процесуалната уредба след изменението на ГПК/отм./, в сила от 01.4.1998 г., и съгласно която производството пред въззивния съд е продължение на първоинстанционното по разглеждане спора по същество. Настоящото въззивно производство е контролно, по проверка правилността на първоинстанционното решение, при което въззивния съд не разглежда спора по същество.
Поради това частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение – правилно, и същото следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №4398/29.12.2009 г. по гр.д. №1974/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о. в частта, с която е оставено без уважение искането на Й. Т. Й. да се допусне изменение на предявените искове чрез увеличаване размерът им.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: