О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 22.04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 238/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ, във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. М процесуален представител на “Ц” О. – Варна, против определение №732/28.12.2009 г. по ч.гр.д. №660/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, г.к., състав на ІV г.о..
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение №536/19.8.2009 г. по гр.д. №458/2009 г. Ловешкият окръжен съд, г.к., е върнал въззивна жалба от “Ц” О. – Варна, против решение №102,т.ІІ/07.5.2009 г. по гр.д. №893/2007 г. по описа на Троянския районен съд.
С разпореждане №1392/23.9.2009 г. по горепосоченото дело, председателят на Ловешкия окръжен съд е върнал частната жалба, подадена от “Ц” О. – Варна, против определение №536/19.8.2009 г. на въззивната инстанция.
Срещу разпореждането на председателя на Ловешкия окръжен съд е подадена частна жалба от “Ц” О. – Варна, по която с определение №732/28.12.2009 г. по ч.гр.д. №660/2009 г. Върховният касационен съд, ГК, състав на ІV г.о., е потвърдил разпореждането на Ловешкия окръжен съд №1392/23.9.2009 г.
Срещу определението на тричленния състав на ВКС, ІV г.о., подадена частна жалба от адв. М процесуален представител на “Ц” О. – Варна, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата е процесуално недопустима.
Определението на Върховния касационен съд, състав на ІV г.о. не подлежи на по-нататъшен съдебен контрол, тъй като не се обвхваща от нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Същото е определение, с което съдът се е произнесъл по същество по процесуален въпрос, възникнал във въззивната инстанция. При тази хипотеза действително Върховният касационен съд действува като въззивна инстанция по този процесуален въпрос и когато се произнася по неговото същество актът му е окончателен, тъй като процесуалният закон не предвижда възможност за по-нататъшен инстанционен контрол. Единствената възможност за това се съдържа в хипотезата на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК, каквата не е налице в процесния случай.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, вх. №855/28.01.2010 г., подадена от адвокат М процесуален представител на “Ц” О. – Варна, против определение №732/28.12.2009 г. по ч.гр.д. №660/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, състав на ІV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: