О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 26.03. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 168/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. К процесуален представител на К. Х. И. от град Р. против въззивно определение №576/01.12.2008 г. по ч.гр.д. №791/2008 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к.
Обстоятелствата по делото са следните:
К. Х. И. от град Р., чрез процесуалния си представител адв. К, в качеството му на трето лице по смисъла на чл.523 ГПК, е поискал спиране на изпълнение по изп.д. №785/2008 г. по описа на Частен съдебен изпълнител №832 – И. Х. , с район на действие – Русенския окръжен съд.
С протоколно определение от 17.9.2008 г. по гр.д. №2587/2008 г. Русенският районен съд, П. граждански състав, е спрял производството по изпълнителното дело и е дал на молителя К. И. едноседмичен срок от влизане на определението в сила за предявяване на самостоятелен иск.
С определение №576/01.12.2008 г. по ч.гр.д. №791/2008 г., по частна въззивна жалба от взискателя Ж. С. , Русенският окръжен съд е отменил определението на първата инстанция и е оставил без уважение молбата на К. И. за спиране производството по изпълнителното дело.
Въззивната инстанция е приела, че определението на районния съд е неправилно, тъй като молителят не държи фактически имота за себе си. Прието е също така, че в случая лицата, които са намерени в имота не твърдят подобно обстоятелство и не противопоставят на взискателя свои самостоятелни права. Съдът е стигнал до извод, че във възражението се твърди, че чрез посочените лица молителят владее имота, за което не се сочат доказателства. Съдът е стигнал също така до извод, че молителят не е трето, заварено в имота лице, което противопоставя самостоятелни права, а представените от него нотариални актове не представляват писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Относно навежданите доводи, че праводателите на взискателя са придобили имота по привидно съглашение е прието, че последният се явява трето добросъвестно лице, придобило права от приобретателя на атакувания договор.
Срещу въззивното определение на Русенския окръжен съд е подадена частна касационна жалба от процесуалния представител на молителя К. Х. И. – адв. Б, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че изводите на въззивната инстанция са неправилни, по съображения подробно изложени в частната касационна жалба.
В изложението на основанията за допускане на въззивното определение до касационно обжалване като съществен процесуалноправен въпрос се сочи “Трябва ли да е налице физическо присъствие на третото лице по смисъла на чл.523 и чл.524 ГПК в момента на въвода и може ли при негово отсъствие той да бъде представляван от пълномощник, както присъствието на родителите му като членове на домакинството му, допуснати да живеят заедно с него ?”.
М. се за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, неговата отмяна и спиране на изпълнението по изпълнителното дело.
Ответникът по частната касационна жалба – взискател – Ж. С. , чрез адв. Т, е депозирал становище и отговор по частната касационна жалба, с която я оспорва и счита, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, а ако съдът го допусне, същото да бъде оставена в сила.
Ответниците по частната касационна жалба – Д. М. и Б. М. , не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, отговорът и становището на ответника в настоящото производство Ж. С. , намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Налице поставен съществен процесуалноправен въпрос, формулиран от частния касационен жалбоподател в изложението му.
Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Настоящата съдебна инстанция смята, че физическото присъствие на третото лице в имота не е задължително в момента на въвода и в неговото отсъствие той може да бъде представляван от пълномощник. Правото на третото лице обаче по съдържание трябва да е несъвместимо с правото на взискателя. То трябва обаче да е подкрепено от писмени документи. В процесния случай въззивната инстанция правилно е приела, че представените от молителя писмени доказателства не установяват претендираното право. Представените по делото два нотариални акта установяват единствено придобиването на процесния имот през 1996 г. и впоследствие отчуждането му в полза на Д. М. през 2005 г. Не е ангажирано писмено доказателство, от което да се направи извод, че молителят може да се легитимира като собственик към момента на въвода. Не е налице писмено доказателство, което да изключва правото на взискателя, както и че претенцията на третото лице е вероятно основателна.
Предвид изложеното частната касационна жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното въззивно определение – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №576/01.12.2008 г. по ч.гр.д. №791/2008 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: