Определение №441 от 14.7.2010 по ч.пр. дело №406/406 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 441
 
 
София, 14.07. 2010 г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и десета година в състав:
                          
                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                 ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
                                                                МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 406/2010 година.
 
 
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ, във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Ш. И. Х. от град В., област Пазарджик, против определение №1350/30.4.2010 г. по ч.гр.д. №369/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение №29/08.02.2010 г. по гр.д. №805/2009 г. Велинградският районен съд е осъдил Ш. И. Х. от град В., област Пазарджик, да заплати на “Ч” Е. – град В., област Пазарджик, сумата от общо 3093,35 лева, от които 1974,24 лева – неоснователно получена като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.7.2009 г. до окончателното й изплащане, 519,11 лева – мораторни лихви върху тази сума от 14.02.2008 г., и сумата 600 лева – неоснователно получена сума за разноски по изпълнително дело, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.7.2009 г. до окончателното й изплащане, е 1623,73 лева разноски.
С определение №1350/30.4.2010 г. по ч.гр.д. №369/2010 г., по частна жалба от Ш. Х. срещу решението на първата инстанция в частта за разноските, Пазарджишкия окръжен съд е оставил без разглеждане частната жалба.
Въззивната инстанция е приела, че в частта относно разноските решенията имат характер на определения и подлежат на изменение или допълване по реда на чл.248 ГПК по искане на страната от съда, който го е постановил, а постановеното по този ред определение може да се обжалва по реда, по който подлежи обжалването на решението. Посочено е, че в сега действащия ГПК липсва законова норма, аналогична на нормата от чл.70 ГПК/отм./, която даваше възможност за директно обжалване на решението в частта за разноските.
Освен изложеното въззивната инстанция е преценила, че подадената частна жалба не може да се квалифицира и като молба по смисъла на чл.248 ГПК, тъй като по делото има подадена такава, и по която В. районен съд се е произнесъл с определение, което подлежи на обжалване по предвидения в процесуалния закон ред.
Срещу определението на Пазарджишкия окръжен съд е подадена частна жалба с общи оплаквания за процесуална незаконосъобразност.
Ответникът по частната жалба – “Ч” Е. – град В., област Пазарджик, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна по следните съображения:
Определението на Пазарджишкия окръжен съд е правилно.
Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че единственият ред за промяна на решението на съд в частта за разноските е този уреден от разпоредбата на чл.248 ГПК. Липсата на уредба, аналогична на разпоредбата на чл.70 ГПК/отм./ не дава възможност за директно обжалване на решението в частта на разноските пред по-горната инстанция. Новият ред, уреден в посочената разпоредба изисква първо да се поиска допълване или изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил, и едва след произнасянето на съда по молбата с отделен съдебен акт, последният може да се обжалва.
Ето защо директното обжалване на решението в частта за разноските е недопустимо, поради което правилно окръжния съд е стигнал до извод за недопустимост на подадената пред него частна жалба.
Предвид изложеното подадената пред касационният съд частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а постановеното от Пазарджишкия окръжен съд определение – потвърдено.
Водим от горните съображения и на основание чл.278, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
ПОТВЪРЖДАВА определение №1350/30.4.2010 г. по ч.гр.д. №369/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к.
Определението е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top