О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 28.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3750/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. К. Ш. от с. Д., община К., област П. , против въззивно решение №1019/23.6.2008 г. по гр.д. №1109/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о. VІІІ-ми граждански състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.1 КТ. Като съществени материалноправни въпроси се сочат неправилното приложение на разпоредбите на чл.189, ал.1 и чл.190, ал.1, т.3 КТ. Като съществен процесуален въпрос се сочи несъобразяване от окръжния съд с всички ангажирани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност – арг. от 188, арг.ал.1 и 3 ГПК/отм./
Моли се за допускане до касационно обжалване на касационната жалба и уважаването й.
Ответникът по касация – “Е” – П. , посредством процесуалния си представител – адв. К, е депозирал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и допускането й.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок.
Твърдяните от касационния жалбоподател материалноправни и процесуалноправни въпроси са съществени, но по тях съдът не се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено от една страна в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ като са съобразени всички факти и обстоятелства довели до налагане на дисциплинарното наказания. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. От друга страна, съобразяването на съда с критериите, визирани в посочената правна норма е с оглед конкретната преценка на съда с фактите и обстоятелствата по всеки конкретен случай.
Не е налице неправилно прилагане на разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 КТ. Дисциплинарното наказание е наложено на основание чл.187, т.т.3 и 7 КТ, за което съдът е изложил изводи, които не се отклоняват от установеното в закона и от практиката на ВКС.
Не е налице и противоречие с константната практика на Върховния касационен съд с оглед разпоредбата на чл.188, ал.ал.1 и 3 ГПК/отм./, доколкото касационният жалбоподател не е представил практика, различна от изложеното в мотивите на атакуваното решение.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1019/23.6.2008 г. по гр.д. №1109/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., VІІІ-ми граждански състав, подадена от И. К. Ш. от с. Д., община К., област П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: