Р Е Ш Е Н И Е
№ 1252
София, 06.01. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и осма година в състав:
Председател: СТОИЛ СОТИРОВ
Членове: ГАЛИНА МИХАЙЛОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Б. ЛАЗАРОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2059/2008 година.
Производството е по пар.2, ал.3 ГПК, вр.чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм/, образувано след отмяна, на основание чл. 231, ал.1, б.”е” ГПК /отм./, на решение № 643/7.07.2006 г. по гр.д. № 333/2005 г. на ВКС, ІV г.о..
Х. В. М., С. П. Д. и М. М. М. обжалват решение от 07.09.2004 г. по гр.д. № 4718/2002 г. по описа на Софийски градски съд. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в необосноваността му и в постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди се, че ищците са собственици на 1/2 идеална част от процесния имот, на основание покупко-продажба, наследяване на В. Х. М. , изкупуване на притежаваната от наследниците на В. М. 1/2 идеална част от магазина, извършена по реда на чл. 292 ГПК /отм./, чрез принудителна делба и възстановяване на собствеността на основание чл. 10 ЗВСОНИ и чл. 1 ЗВСНМРСА, като изводите на въззивния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни. Иска се отмяната му и уважаване на иска.
Ответните страни по касационната жалба „Р” О. и М. К. М. изразяват становище за правилност на решението и оставянето му в сила. Поддържат, че в случая ЗВСОНИ и ЗВСНМРСА са неприложими, тъй като имотът е бил придобит от държавата чрез съдебна делба, по реда на чл. 292 ГПК /отм./, а при делбата ищците са получили жилищни имоти на по-голяма стойност от стойността на идеалните им части в съсобствеността, както и, че от наследодателя на ищците не са отчуждавани или одържавявани по принудителен ред имоти или притежавани идеални части от тях, подлежащи на реституция. Твърди се, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1713/1995 г. по описа на СРС, оставено в сила с решение по гр.д. № 2475/1996 г. по описа на СГС е установено между ищците и наследодателя на третото лице К. Х. М. , че последният е собственик на процесния магазин.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК /отм./, отговарят на изискванията на чл. 218в, ал.2 ГПК/отм./ и са допустими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбите срещу решението касационни основания, приема следното:
С обжалваното решение от 07.09.2004 г. по гр.д. № 4718/2002 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 31.07.2002 г. по гр.д. № 5197/2001 г. по описа на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Х. В. М., С. П. Д., М. М. М. срещу „Р” О. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване на владението върху 1/2 идеална част от ъглов магазин, находящ се в гр. С., бул. „М” № 29, със застроена площ от 47 кв.м., заедно с прилежащо зимнично помещение в югоизточния ъгъл на сградата и 9,23 % идеални части от общите части на сградата и дворното място, съставляващо парцел **** VІІ-а от 200 кв.м. в кв. 127 по плана на гр. С., м.”П”.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 15.12.1930 г., с нотариален акт, В. Х. М. и К. Х. М. купуват масивна двуетажна къща, състояща се от партерен етаж с три дюкяна, етаж с пет стаи, кухня и други сервизни помещения, мансарда, мазе. Васил Х. М. починал на 17.08.1951 г. и оставил за законни наследници съпругата си К. Н. М. , починала 1975 г., както и синовете си Х. В. М. и М. В. М. – починал 1960 г. и оставил за законни наследници съпругата си С. П. Д. и дъщеря си М. М. М. Коста Х. М. починал на 21.12.2002 г. и оставил за наследник сина си М. К. М.. П. 1949 г. са одържавени, на основание ЗОЕГПНС, притежаваните от К. Х. М. 1/2 идеална част от ъгловия магазин в сградата и 1/2 идеална част от първия надпартерен етаж. През 1975 г. – 1976 г. между държавата, К. Х. М. и наследници на В. Х. М. е извършена делба, при която в дял на държавата е разпределен ъгловият магазин от 47 кв.м. и апартамент на втори надпартерен етаж от югоизточната страна от 56 кв.м., в дял на К. М. – западния магазин от 29 кв.м., средния магазин от 29 кв.м. и апартамент на партерния етаж от 22 кв.м., в дял на К. М. – апартамент на първи надпартерен етаж от западната страна с площ от 41 кв.м., в дял на Х. В. М. – апартамент от 75 кв.м. в югоизточната част на първи надпартерен етаж, а в общ дял на С. Д. и М. М. – апартамент на втори етаж от 60 кв.м. Присъдени са и суми за уравнение на дяловете. Със заповеди от 30.09.93г. и 03.05.1994 г. са деактувани ъгловият магазин и апартамента на втория надпартерен етаж, получени от държавата по реда на 292 ГПК, от одържавените ? идеална част от ъглов магазин и от първи надпартерен етаж. На 1.11.1997 г. е сключен договор за наем на магазина между К. М. и „К” О. , а с договор от 1.05.2000 г., сключен между „К” О. и „Р” О. магазинът е пренает от последното дружество. С решение по гр.д. № 1713/95 г. на СРС е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС, предявен от К. М. , Х. М. , С. Д. и М. М. против К. М. , за 1/2 идеална част от процесния магазин, придобита на основание договор за покупко-продажба от 1930 г., нищожност на извършената през 1975-1976 г. съдебна делба, тъй като държавата е участвала в делбата на ъгловия магазин и втори надпартерен етаж, а е била собственик само на ъгловия магазин и първи надпартерен етаж.
От правна страна е прието, че не е доказано ищците към настоящия момент да са собственици на 1/2 идеална част от процесния магазин, че доказателствата по делото съдържат данни за преминаване правото на собственост върху магазина в патримониума на държавата по реда на чл. 292 ГПК /отм./, както и че ответното дружество държи магазина на правно основание – сключен договор за наем, поради което предявеният ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Така постановеното решение на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно.
Делото има за предмет предявен от Х. В. М., С. П. Д. и М. М. М. против „Р” О. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване на владението върху 1/2 идеална част от недвижим имот – ъглов магазин с площ от 47 кв.м. в партерния етаж на сграда, находяща се в гр. С., бул.”М” № 29, построена върху УПИ *парцел/ № VІІ-а, в кв. 127 по плана на гр. С., м. „П”. Като придобивни основания ищците сочат договор за покупко-продажба, сключен от В. М. и К. М. , одържавяване на притежаваната от К. М. 1/2 идеална част по ЗОЕГПНС, наследяване на В. М. , извършване на принудителна делба с държавата, при която последната е придобила целия магазин, възстановяване на собствеността по силата на чл. 10 ЗВСОНИ и чл. 1 ЗВСНМРСА.
Изводът на въззивния съд за недоказаност и неоснователност на иска е необоснован и противоречи на цитираните законови разпоредби. Събраните по делото доказателства налагат извода, че ищците са собственици на 1/2 идеална част от процесния магазин на твърдяните основания.становено е придобиването на 1/2 идеална част от същия от наследодателя им В. Х. М. през 1930 г., по силата на покупко-продажба, сключена в нотариална форма, наследственото правоприемство, одържавяването на притежаваната от К. Х. М. 1/2 идеална част по ЗОЕГПНС, придобиването през 1976 г. от държавата, в изключителна собственост, на целия магазин, включително и на притежаваната от наследниците на В. Х. М. 1/2 идеална част от същия, по реда на чл. 292 ГПК /отм./. Правният ефект на тази делба се приравнява на изкупуване от държавата не по ПМС № 60/75 г., макар и по принудителен ред, тъй като не е било възможно подобни обекти да се държат от граждани за упражняване на стопанска дейност – същите е следвало да бъдат предоставени под наем на държавата или обществени стопански субекти, като наемът се изплаща на общината. Тоест, с извършената по реда на чл. 292 ГПК /отм./ делба, държавата е изкупила притежаваната от наследниците на В. Х. М. идеална част от процесния магазин. Изкупуването чрез делба е аналогично на визираното в чл. 1 ЗВСВНМРСА основание за реституция и е основание за възстановяване на собствеността по силата на закона – чл. 10 ЗВСОНИ, вр.чл. 1 ЗВСНМРСА. Следователно, с влизане в сила на тези закони собствеността на изкупената от държавата 1/2 идеална част от В. Х. М. е възстановена на наследниците му, както е възстановена и собствеността върху одържавената по ЗОЕГПНС 1/2 идеална част на К. М. В случая не е било необходимо да се връща получена сума за изкупената идеална част от магазина, тъй като делбата е била извършена по чл. 292 ГПК.
Неоснователен е доводът на ответното дружество и третото лице – помагач на ответника, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1713/1995 г. по описа на СРС, оставено в сила с решение по гр.д. № 2475/1996 г. по описа на СГСq е установено между ищците и наследодателя на третото лице К. Х. М. , че последният е собственик на процесния магазин. Двете дела нямат идентичен предмет, тъй като въведените основания за възникване на собствеността са различни. По настоящото дело като правопораждащи факти се сочат наследяване на В. Х. М. , сключен от последния договор за покупко-продажба, изкупуване от държавата на притежаваната от наследниците на В. М. 1/2 идеална част от правото на собственост по реда на чл. 292 ГПК /отм./ и възстановяване на собствеността по силата на чл. 10 ЗВСОНИ, вр.чл. 1 ЗВСНМРСА, а в цитираното дело като придобивни основания са въведени наследяване на В. Х. М. , сключен от последния договор за покупко-продажба и нищожност на извършената с държавата делба, при която тя придобива в дял и изключителна собственост по реда на чл. 292 ГПК /отм./ целия магазин.
Незаконосъобразен е изводът на съда за неоснователност на иска поради обстоятелството, че ответникът упражнява фактическа власт върху магазина на основание сключен наемен договор. Ищците са притежатели на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, поради което облигационното право на ответното дружество да държи магазина, породено от сключен наемен договор за целия магазин със собственика на другата 1/2 идеална част, им е непротивопоставимо.
С оглед на горното, постановеното от Софийски градски съд, в качеството му на въззивна инстанция, решение ще следва да бъде отменено и предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС – уважен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 07.09.2004 г. по гр.д. № 4718/2002 г. по описа на Софийски градски съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Р” О. , на основание чл. 108 ЗС, да предаде на Х. В. М., С. П. Д. и М. М. М. владението върху 1/2 идеална част от ъглов магазин със застроена площ от 47 кв.м., находящ се в сграда в гр. С., бул.”М” № 29, заедно с 1/2 идеална част от зимнично помещение в югоизточния ъгъл на същата сграда, ведно с 9,23 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ *парцел/ № VІІ-а, в кв. 127 по плана на гр. С., м.”П”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Отбелязване по чл. 189, ал. 3 ГПК /отм./: Решението не е подписано от съдия Галина Михайлова, поради внезапната й смърт на 04.01.2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: