О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр. София, 22.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 169 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. П. С. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. З, против протоколно определение от 3 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е прекратено производството по въззивната жалба на С. П. С. против решение № 147 от 15 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. С. за 2004 г. в частта му, с която са оставени без разглеждане предявените от С. искове против П. П. П. , заменен при условията на чл. 120 от ГПК (отм.) от наследниците си Ц. Б. П. и П. П. П., с правно основание по чл. 45 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и лихва за забава върху тях.
В жалбата се сочи, че и двете инстанции са отказали разглеждането по същество на иска с правно основание по чл. 45 от ЗЗД срещу прекия причинител на деликта; исковете по чл. 45 и по чл. 49 от ЗЗД са обективно съединени поради наличието на взаимносвързани общи права, произтичащи от едни и същи факти, като исковете са предявени не в условията на евентуалност, а на кумулативност; по делото няма данни, нито е изразена воля някой от предявените искове да е главен, от чието уважаване да е обусловен и евентуален иск; осъждането на ответниците трябва да е солидарно.
Ответникът Л. М. М. от гр. С., в качеството й на Е. “Л”, в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК сочи, че ищецът не знае какви искове предявява и в какво съотношение, но определението следва да се отмени, като исковата молба се остави без движение и ищецът заяви и конкретизира основанията на исковете си и в какво съотношение са те.
Ответникът Ц. Б. П. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Р, в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК сочи, че исковата молба е неправилно формулирана и погрешно се претендира солидарна отговорност на ответниците, защото отговорността им се ангажира на различни основания.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че липсва правен интерес за обжалване само на евентуално предявения иск при положение, че не се обжалва решението на първостепенния съд за отхвърляне на главния иск.
Относимите обстоятелства са следните:
С решението си районният съд по предявени искове по чл. 45, 49 и 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и законна лихва върху тях приел, че липсва солидарност между възложителя на работата и извършителя на деликта; искът срещу собственика на превозното средство, с което е осъществено пътнотранспортното произшествие, бил отхвърлен, защото липсвало установено противоправно поведение на негов служител; искът срещу превозвача е приет за основателен на основание чл. 49 от ЗЗД като възложител на работата; исковете срещу прекия извършител на деликта са оставени без разглеждане. Ищецът във въззивната си жалба сочи, че обжалва съдебното решение в частта му, с която е прието, че отговорността между възложителя и извършителя не е солидарна и е оставен без разглеждане искът срещу прекия причинител. В третото по ред заседание пред въззивния съд процесуалният представител на ищеца заявявил, че не обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 49 от ЗЗД спрямо лечебното заведение, собственик на превозното средство, защото поддържа твърдението си, че отговорността на възложителя на работата и прекия причинител е солидарна; първоинстанционното решение се обжалвало само в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 45 от ЗЗД срещу прекия извършител (неговите наследници, тъй като той е починал в хода на процеса).
Частната жалба е основателна.
Ищецът е предявил множество искове и в хода на съдопроизводството е поддържал различни позиции относно това какви са предявените искове и в какво съотношение ги предявява. Видно от представените молби и съдебните протоколи, ищецът е предявил първоначално искове срещу собственика на превозното средство и деликвента, без да заяви това обективно съединяване на искове дали е в съотношение на кумулативност или на алтернативност. С молба след възобновяване на хода на делото ищецът посочил, че деликтната отговорност на двамата първоначални ответници – собственикът на превозното средство и деликвента, е солидарна, но при липса на солидарност предпочитан ответник е собственикът на превозното средство. При последващо привличане по реда на чл. 117 ал. 4 от ГПК (отм.) на превозвача е сторено уточнението, че спрямо превозвача искът е по чл. 49 от ЗЗД предявен в условията на евентуалност като възложител на работата. В кориците на делото обаче не се открива исковата молба, от която да се прецени евентуалното обективно съединяване спрямо кой от предявените искове е осъществено. Във въззивната жалба се поддържа нова солидарност в отговорността – между възложителя на работата и деликвента. Пред въззивния съд пък се твърди, че срещу прекия извършител е предявен при условията на евентуалност иск по чл. 45 от ЗЗД.
При посочената пълна неяснота на твърденията на ищеца се налага атакуваното определение да се отмени, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на нередовна искова молба по претенциите, по които не е налице влязло в сила съдебно решение, за да се даде възможност на ищеца да посочи кои са предявените искове, спрямо кого и в какво съотношение, за да може ответниците да осигурят адекватна защита на правата си и съдът да постанови съдебен акт съобразно ясно и конкретно прецизираната воля на ищеца.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 3 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е прекратено производството по въззивната жалба на С. П. С. против решение № 147 от 15 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. С. за 2004 г. в частта му, с която са оставени без разглеждане предявените от С. искове против П. П. П. , заменен при условията на чл. 120 от ГПК (отм.) от наследниците си Ц. Б. П. и П. П. П., с правно основание по чл. 45 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и лихва за забава върху тях.
ВРЪЩА делото на въззивния Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: